Page 73 - zapadni_pokrainini
P. 73

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                   ренцията постъпва и мемоар на Изпълнителния комитет на македонски­
                   те братства. В него се настоява да се направи допитване сред население­
                   то, живеещо в земите, към които Белград предявява претенции, като то
                   лично да изкаже своята воля за националната си принадлежност. Като
                   доказателство, че тамошното население в преобладаващата си част е
                   българско, към мемоара се прилага етнографска карта, нагледно доказ­
                   ваща това твърдение.201 Последните надежди на българската делегация,
                   че все още може да се повлияе на конференцията да се запази територи­
                   алната цялост на България се съсредоточават в лицето на американската
                   и италианската делегация. Надеждата се подхранва от съдържанието на
                   внесения от тях за разглеждане в Териториалната комисия доклад, при­
                   зоваващ да не се извършват промени по западната българска граница.
                   Мнението им е, че тя трябва да се запази във вида й познат от 1914 г. Иска­
                   ното от Белград предаване на Царибродско и Босилеградско във владение
                   на Югославия се обявява за нереалистично и прекалено. Американските и
                   италианските делегати заявяват твърдото си убеждение, че югославско
                  „стратегическите съображения не могат да стоят над етнографските". Съ­
                   щевременно и в двата вече изработени договора - германският и австрийс­
                  кият, са правени изменения в първоначално уточнените граници на двете
                  държави, което показва, че имайки прецедент в подобни случаи, такъв мо­
                  же да се направи и спрямо България. Своето становище двете делегации
                  подкрепят със следните доказателства и обяснения:
                          1.  Населението в тези райони, на брой повече от 42 000 души, е
                  почти изцяло българско - доказва се от статистическите данни, взети от
                  последното българско преброяване през 1910 г.:


                                                                        Българи                Сърби

                    Царибродска околия                               20 384 души              79 души
                    Босилеградска околия                             21 839 души              12 души
                     ВСИЧКО                                          42 223 души              91 души


                          2.  Естественият икономически излаз на тези две околии е насочен
                  към България;
                          3.  Ако се осъществи югославското искане, границата ще се добли­
                  жи на 52 км до българската столица, което не е добре;
                          4.  Новата граница не предлага никакви преимущества пред старата;
                          5.  В настоящия договор съюзниците вече правят отстъпка пред
                   югославските искания, като им предават Струмишко и някои селища в





                      ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 8, л. 10; а.е. 10.
                  70
   68   69   70   71   72   73   74   75   76   77   78