Page 113 - cirakat
P. 113

Не, връщане
              делото, ако трябва и живота си да дадеш“  • • •
              назад няма. Той трябва да издържи първото „бойно
              кръщение“, той трябва да стане същински борец.


                      Чиракът се провираше между тръните и от време
              на време подтичваше, за да настигне Ацо, да не го
              изгуби в мрака. Стискаше пушката си, а в мйслите си
              постоянно повтаряше „ще изпълня докрай задачата!... За
              делото, за революцията!“ Сякаш това дело и тази ре­

              волюция, за които беше тръгнал с такава надежда, се
              бяха събрали в тия думи и понеже само те оставаха в
              съзнанието му, решението да остане, да се бори, започна
              силно да разгаря сърцето му.

                      -  След мене, Иване! По-бързо, след мене! - чуваше
              думите на Ацо.

                      Приближиха се. Стрелбата и тътнежа на бомбите
              се чуваха съвсем близо, а ракетите, които осветляваха
              околността, като че ли прелитаха над главите им. Хра­
              стите свършваха и те спряха до едно каменито възвише­
              ние, тук-таме изпъстрено от някой трън или сухо дърво.

                      Командирът почака всички да се приближат до
              него, шепнешком издаде напътствие да се движат при­
              ведени и в лъкатуш, защото могат да ги открият и да
              започнат стрелбата по тях. Предварително двама парти­
              зани, с които насаме разговаря командирът, се отделиха
              и бързо изчезнаха зад тъмните силуети на тръните. Миг
              след това всички се втурнаха в тази посока.
                      Внезапно командирът издаде заповед и те залегнаха
              като покосени на земята. Куршумите запищяха над глави­
              те им и със свистене започнаха да се забиват в от­
              срещния скалист бряг на долината.

                      Двамата партизани се завърнаха с още един другар,
              който навярно беше от групата, която се сражаваше.
              Пълзешком те се приближиха до командира, който беше
              залегнал зад един трън с пожълтели листа, само на
              десетина крачки далеч от Иван и Ацо.
                      -  Значи, тежката картечница е на около триста ме­

              тра, ляво-заговори командирът. - Намира се в товарен
              вагон, спрян на железопътната линия веднага зад скалата
              и от същия този вагон хвърлят ракетите. Така ли?
                      -  Точно така - отвърна новодошлият.

                      -  Пренеси на другарите: атаката започваме след
              унищожаването на вагона с картечницата и минохвърга-



                                                                                              113
   108   109   110   111   112   113   114   115   116   117   118