Page 115 - cirakat

манците ги изпращат към тяхната позиция, да открият
партизаните, да ги осветят. Стана му ясно защо коман­

дирът изпрати „бомбашите“ да унищожат картечницата
и ракетохвръгачите. Те бяха главната опасност. А когато
ги унищожат, започва атаката. Да, започва атаката.
Иван видя как Ацо скочи и полетя напред. Не чака

да го повикне, стисна в една ръка пушката си и хукна
след него. Срещна ги залпът на германците, но в мрака
те обстрелваха на посоки към поляната, дърветата, до­
лината.
Когато преминаха пътя, Иван се спъна о нещо, па­

дна и изпусна пушката си. Но бързо стана, намери я
и изтича напред в тъмното, където изчезна Ацо. Не успя
да го настигне. Сега обаче той и не му беше нужен.
Тичаше след онова громко „ура“, което като вълна раз­
биваше, разкъсваше тъмнината и всичко пред себе си.

- Ура! - извика чиракът, но се сепна. Стори му се,
че това не е неговият глас. Някой чужд, храпав глас на­
пираше от гърдите му, дразнеше гърлото му.
- Ура!... Ура!... - завика тревожно, силно, уплашено.
Това сега беше неговият глас, това сега беше той,
чиракът в борбата, в атаката, в щурма на революцията.

4.

Разсъмваше се вече, а преточилата се партизанска
колона не спираше. Високо през ридищата отминаха
някакви селища, пак пресекоха няколко долини, минаха
. през хълмове. Само далече, що по-далече от мястото на
сражението. Иван усещаше силна умора, глад и жажда.

Той дишаше с отворена уста, тялото му като че ли
гореше в огън, а краката му се преплитаха като пребити
и той се занасяше.
Не можа да се въздържи, настигна Ацо и го попи-
та:
- Янко и Кондев, няма ги?

- Може да са в групата на Жико, която трябва да
извлече ранените - отвърна Ацо. - Те се движат по друга
посока и скоро трябва да се срещнем с тях.

Думите на Ацо малко го успокоиха. Значи има още
една група, която трябва да пристигне и в която са Янко

115