Page 112 - cirakat

четрима партизани. Никой не отваряше уста, никой ду­
мичка не казваше.
Минаха през някакви ливади. Тук колоната се разте­

гли, напред командирът забърза и някои започнаха да
тичат, за да го настигнат. Неочаквано попаднаха на малка
къщичка, но хора в нея нямаше, беше пуста. Те през
цялото време вървяха без път и Иван изобщо не знаеше
къде се намират. След половин час ливадите преминаха
в хълмове и сухи пасбища и скоро групата пак се вмъкна
в ниски дъбови кории и храсталаци. Започнаха да се
изкачват и ходът стана по-бавен. Иван усети известна
умора, но продължи да ходи мълчаливо, заглеждайки
се от време на време в пушката на Ацо, която беше
преметнал през рамо и чийто приклад постоянно го
тупкаше по лявата му слабина.

Като излязоха на върха, спряха и всички до един
се заслушаха. Долу, в дъното на непрегледната тъмнина,
се чуваше непрекъсната стрелба. Тряснаха и няколко
бомби и ехото им се разнесе по долините и мрачните
силуети на хълмовете. Блясна ракета, изви се нагоре и
освети една част от дълбоката урва, над която стоеха.
- Жико - извика командирът.
- Аз - обади се Жико и веднага дотича.
- Твоята десетина, там, десният хълм. Тоя по-ви­

сокият. Спускайте се бързо, но внимателно. Ние слизаме
по лявата страна на долината. Долу при края има една
стръмна пътека, по която се слиза на пътя. Там са нашите.
Препречете я и дръжте здраво. По нея ще се изтегляме.
Ясно?
- Ясно, другарю командир!
- Тръгвайте! - заповяда Антич.

Групата от десетина партизани, предвождани от
Жико, бързо изчезна в храсталаците, които водеха към

наи-големия хълм.
- Пригответе оръжието си! - Чу се пак гласът на
командира. Слушайте мойте нареждания! Тръгваме!
Иван усети как ледена тръпка премина през тялото
му и стисна гърлото му. Тръгна заедно с другите парти­
зани надолу из стръмнината на долината и изведнъж му
падна на ум да избяга. Но, там в тъмнината, в неизве­
стното, където се водеше борбата, бяха Янко и Кондев,
там и те се сражават. Спомни си думите на Янко: „за

112