Page 111 - cirakat

- Казах ти, че не зная имената им. Командирът
може да знае.

Иван скочи, просто хвърли пушката си пред краката
на Ацо и хукна към командира.

-Другарю командир, - каза запъхтян от възбуда
чиракът, - Ацо ми каза, че в другата част на нашия
отряд имало двама от моето място! Това да не са Кондев
и Янко?...
- Да. Ти познаваш ли ги?
- Как да не ги познавам... - извика с нескрита ра­

дост и разшири ръце, като че ли поиска да хвъркне.
- Тя с Янко Марикин заедно слугувахме при чорбаджи­

ята... Няколко години... Приятели сме• • •
- Не съм знал, че ги познаваш и че сте приятели
иначе веднага щях да ти кажа. Ето ти неочаквана радост,
пък и те ще се зарадват като те видят.
- Кога, кога, другарю командир? Ние при тях ли ще
отиваме?

- При тях, Иване. Трябва да им помогнем да се
измъкнат. Те ще ни чакат, защото положението им е
много тежко. - Лицето на командира стана сериозно и
като че ли за пръв път на челото му се появиха бръчки.
- Много тежко и за тях, и за нас - каза повече за себе
си командирът.
- Ще се сражаваме ли? - малко уплашено го запита.
- Да, ще се сражаваме.

„Ето, дойде и този час - „бойното кръщение“ -
помисли си Иван. Беше го обхванала силна напрегнатост
от онова, което предстоеше за два, три часа. Пулсът
удряше в слепоочието му, кръвта като потоци струеше
през жилите му. У него се смесваше радостта, че скоро
ще се срещне с Янко и Кондев с необикновената тре­
вога, лошото предчувствие, което се превръщаше в из­
вестен страх от предстоящото сражение. „Ще бъде тежко
и за нас и за тях“ - бумтеха в ушите му думите на
командира.
Когато съвсем се стъмни, партизанската колона тръ­

гна през рътлините и долините, пресече един баир,
обрасъл с огромни буки и скоро се озова на самия бряг
не езерото. Вървяха един след друг на разстояние от
няколко крачки. Иван вървеше някъде при края на ко­
лоната, веднага след Ацо, а зад него само още трима,

111