Page 109 - cirakat

Ацо разказа на чирака за звярсгвата на германци-
те и българската ловна, рота в Сува Река, родното му
място. Как с очите си гледал убийството на по-малкото

си братче, а той не могъл с нищо да му помогне. Как
закарали баща му и сестричето в концентрационен лагер,
а къщата, плевнята, цялото им имущество запалили.

- Имахме един стар, изнемощял кон. Тази сутрин
го заведох край царевиците и го вързах с въже за една
слива да си пасе на ливадата, но да не влиза в цареви­

цата. И тъкмо що тръгнах обратно когато видях къщата
ни обкръжена от войска. Притаих се в царевицата. И то­
- Ацо спря, гласът му затрепери, като че ли нещо
гава• • •
го стисна за гърлото, - тогава Миланко, милото ми
братче, се измъкна някак и втурна да бяга към мене,
към царевиците... Покосиха го с картечниците!...

Ацо изтри с длан сълзите си, въздъхна дълбоко,
трогателно и забърза напред към кошарата.

Иван го последва. Пред очите му се създаваше кар­
тината на трагедията на семейството на Ацо, особено
убийството на брата му Миланко. Стана му жал за момче­
то, което загинало невинно в ранната си младост, което
не беше виновно за войната, за появата на фашизма,

за убийствата и страданията. Ацо говореше сръбски, но
Иван всичко разбра, всяка негова дума. Остана му само
да си догажда какво е това „концентрационен лагер“,
в който закарали бащата и сестричето му, но премълча,
неудобно му беше да го пита, като го гледаше тъй
скърбен, жален.

Партизаните не им обърнаха внимание, когато два­
мата се завърнаха. Приближи им се командирът Антич
и съвсем обикновено запита:

- Как върви обучението, бързо се върнахте?

- Отлично, другарю командир, отлично! - отговори
Ацо. - Тоя младеж, като че ли с пушка се родил.

- Браво, браво!... - Аз и не се съмнявах - каза
командирът и се усмихна. - А сега се пригответе за
тръгване.
Сред групата, която се готвеше за път, Иван ведна­
га забеляза новодошлия партизанин. Това беше много

младо момче, по-младо и от него. Лицето му беше ску-
лесто, очите сини, а нослето малко и чипо. Седеше

109