Page 116 - cirakat

и Кондев. Това възвърна надеждата му, той разкопча
матроската си, обърса с длан потта от челото, влезе в
редицата и закрачи след Ацо. Пак се загледа в пушката
му, която непрекъснато го тупкаше по слабината.
Най-сетне спряха на една поляна, обкръжена с
млади дъбове. Иван се изненада, като видя групата на
Жико, пристигнала преди тяхната, излезе от колоната и
се втурна към тях.
- Кондев!... Другарю, Кондев! - извика радостно чи­
ракът и се втурна към Кондев, който заедно с Жико
стоеше пред командира.
Всички обърнаха глави и устремиха погледите си
към чирака.
Кондев го позна.
- Иване, чираче драги!...
Тръгна към него, разшири ръце и двамата се пре­
гърнаха като братя.
- Знаех, че ще дойдеш!... Готвех се поръчка да ти
изпратя, но ти ме изпревари - заговори Кондев.
- А Янко, къде е? Янко Марикин? - запита го.
Кондев се отдръпна крачка назад и отправи нере­

шителен поглед към чирака. Лицето му стана сериозно,
конвулсивно се сгърчи, стягна като от болки.
- Загина ли? - едвам изговори чиракът.

- Не! Не загина, ама е много зле ранен... Много
зле, Иване. Болничарят казва че..., - спря се и горчиво
преглътна, - че няма да преживее...

- Как, как няма да преживее?... Те, болничарите
много се разбират! Янко ще живее, аз зная, Янко ще
живее!...
Командирът, който слушаше разговора им, пристъ­
пи, прегърна през рамо Ивана и рече:

- Иване, това което ти каза Кондев, е точно. Янко
е много зле. Тука е, ти ще го видиш, само няма да
плачеш пред него и пред останалите ранени другари,
защото това влошава положението им. Впрочем, парти­
заните не оплакват загиналите и ранените си другари.
Това им дава още по-голяма сила и смелост да по­
беждават в борбата. А ти знаеш, че борбата за свобода
взима жертви, мили жертви, Иване! Но ние ще изтраем
докрай, докато не унищожим и последния неприятел
що тъпче земята ни. И бъди убеден, че ние ще по-

116