Page 114 - cirakat

чите! Пробивът в широчина от стотина 1метра през желе­

зопътната линия! Реката минаваме при двете високи
върби на отсрещния бряг, които могат да се видят като
се мине насипа на железопътната линия. Ясно ли е?
- Ясно, другарю командир!
- Чакай! Жертви има ли? Ранени?

- Убити няма. Петима ранени, от които един много
тежко.
- Тръгвай! - каза командирът.
Новодошлият поздрави командира и пълзешком
изчезна обратно в посоката, където стрелбата не пре­
късваше. Другите двама стояха известно време до коман­
дира, а след туй също пълзешком тръгнаха в друга по­
сока, в ляво, към железопътната линия.
- Това са нашите „бомбаши“, - прошепна му Ацо,
- изпрати ги командирът да унищожат вагона и карте­
чницата. Нали чу?
- Чух - шепнешком отвърна чиракът.
Пълзешком продължиха напред и почти неусетно се
присъединиха към групата, която водеше борбата с гер­
манците. В мрака се чуваше само една дума: „Здраво!..
Здраво!... - изговаряна тихичко, някак вълшебно.
Иван не знаеше колко души имаше от лявата, а
колко от дясната му страна. Те всички бяха разпръснати,
залегнали зад дърво, храст, трън или камък - някъде по
един, някъде по двама, по трима. Стреляха само когаго
ракетата се издигаше и осветляваше насипа на железо­
пътната линия, където бяха залегнали германците, които

пък не прекъсваха стрелбата. Пак хвърлиха и няколко
бомби. От време на време се чуваше зловещото тракане
на картечницата, което надвишаваше пушечните залпове.
В това нейно тракане се усещаше нещо предупредително,
застрашаващо. „Нима нашите нямат такава картечница“

- запита се Иван и погледна Ацо, който беше залегнал
на две крачки до него, насочил пушката си към насипа.

Блясна ракетата, осветли пространството и като по
заповед от двете страни избухнаха залпове, бърза стрел­
ба, пак затрака картечницата, чу се дори щракането на

затвори и празни гилзи се пръснаха наоколо. Иван се
прицели и стреля към насипа - един път, два пъти -
все докато ракетата не падна и угасна. Ракетата падна
съвсем близко до тях и той едвам сега разбра, че гер-

114