Page 108 - cirakat

петолъчка, към центъра на килименото площадче бавно
и гордо се приближаваше командирът Антич. Хайдутите
застанаха мирно, а войводите измъкнаха сабите си и
ги повдигнаха високо в чест на поздравление. „Той е
войвода над войводите! Ти не си ли знаел?“ - сепна го
съвсем познат глас. До него стоеше Дядото, облечен
също в хайдушки дрехи. Гледаше го усмихнато, въз­
торжено...
- „Дядо, откъде ти!?... Ти не си ли мъртъв?!“• • •
- Ставай, момче! Два часа си спал, стига е!• • •
Иван отвори очи и срещна дружелюбивия поглед
на Ацо.
- На обучение отиваме, на стрелба, нали тъй за­
повяда командирът? - каза Ацо.
- На обучение, да! Ух, нима е възможно, какъв сън
сънувах!...

- Остави сънищата. Човек като се измори, па легне,
всичко му идва на сън... Е, ставай и взимай пушката,
а аз съм понесъл и бомби. Долу има едно поточе, там
ще се умиеш, разсъниш...

Обучението на Иван не трая дълго. Опитният Ацо
просто беше въодушевен как Иван бързо учи, с каква
прецизност улучва предметите и как умело хвърля бомби­

те. Запита го кога и къде е служил войник. А когато
Иван му каза, че преди само два месеца е напълнил
седемнадесетата, Ацо просто не повярва.

- На нас такива ни трябват. Млади, които бързо
учат, които могат да се борят, да побеждават. А на тебе
ти недостига само едно „бойно кръщение“, па да станеш
истински борец.

- „Бойно кръщение?“ - запита чиракът.

- Да „бойно кръщение“, едно сражение, в което не
предмети, а неприятели улучваш, живи хора, разбираш
ли? Това е нещо друго, ръката ти затрепери, кръвта
се залежда в тялото ти, сърцето ти за миг престава да
тупти. Но после се свикне. Свикваш, и дори те разярва
при съзнанието, че това са фашисти, които поробиха
народа ни, които кръвнишки убиват нашите бащи, наши­

те братя, нашите жени и деца. Това съзнание ти влива
смелост и жажда за отмъщение, за борба до последната
капка кръв, борба за свобода, другарю! м»

108