Page 110 - cirakat

подпряло с гръб дирека на кошарата и мълчаливо ядеше
твърдия хляб и парче салам, що му бяха дали другарите.
- Това е нашият куриер Мишо - обясни му Ацо.
През време на приготовлението Ацо и Иван узнаха
от останалите партизани за положението, в което попад­

нала другата част от отряда. Като разрушила мостта
на железопътната линия близо до Гърлел и ца, тя трябва­

ло да се измъкне нагоре към езерото и тук на „седлото“
да се присъедини с тяхната част. Един от куриерите
обаче осведомил партизаните, че точно в тази посока,
насреща им, се движела българска войска, която тръгнала
от Църна Трава. На юг към Сурдулица пътят бил не­

проходим от силни германски части с танкове и борни
коли. Останала единствената им възможност групата да
мине железопътната линия и се опита да се измъкне към
баирите и горите над Владичин хан. През деня това не
могло да се осъществи и тя се притаила в една долина
да чака, докато се стъмни.
- А ние, накъде? - запита чиракът.

- Не зная, - отвърна Ацо, - командирът трябва да
определи, той издава заповеди.
- Ами, пред тръгване, ще ни каже ли?

- Ще ни каже. Той е такъв командир, като вземе
решение, съобщава го на всички и дори пита има ли
някой нещо да допълни. Но да ти кажа, откак аз съм
в отряда, па досега, никой не го е допълнявал. Той е
умен човек, храбър е и ние всички безгранично му
вярваме.
Ацо продължи да стяга вървите на цервулите си.

- Их бре, Иване, - спомни си нещо Ацо, - та ние с
тебе толкова време приказваме, пък на мене едвам сега
ми падна на ум да ти кажа. Ти знаеш ли, че в тази

група, която долу се сражава има и двама от вашия
край, от Босилеградско. Вярвам, че много ще се зарадват
като те видят, а може и да ги познаваш • • •
- Кои са? - с нетърпение го запита.
- Не зная имената им, защо да те лъжа. Те отскоро
са при нас. Единият от тях е висок, широкоплещест и
не се бръсне, а другият е слабичък• • •
- Кондев и Янко! - извика чиракът.
Ацо се загледа в младежа, изненадан от неговата
възбуда.

110