Page 119 - cirakat

сам платил разноските за довеждането на тока в селото.
Селяните обезпечили само стълбове и помагали, когато
ги поставяли от гарата до селото.

Пристигането на Милован с кервана бил същински
празник за селото, което се превръщало в голяма ра­

ботилница. Заедно с работниците, и селяните помагали
в събирането на смолата, сеченето на борове и то със
собствения си добитък. А Милован им плащал сравни­

телно щедро, дето се казва с чиста пара.

Иван се сприятели с едно момче от селото, което
не беше по-възрастно от него и в чиято къща спеха
той и Кондев. Това момче му разказа всичко за Милован
и за неговото богатство. Обаче беше и много любопитно.
Разпитваше за партизаните, за борбите, за оръжието им.
Иван му позволи да разгледа и опипа пушката му. Обаче
не беше разположен за разговор с него. И не само с него.

В мислите му не го напускаше смъртта на Янко, който
издъхна на ръцете му. Нощно време често го сънуваше,
бълнуваше и скачаше от кревата.

Кондев не го изпускаше от очите си. Страхуваше се
за младежа, който обичаше Янко като рожден брат. Той
това го знаеше. Накара го да отива на политически курс,
който водеше един младеж от отряда, несвършен студент
по медицина. Иван слушаше внимателно, четеше и учеше
от книжките, които му бяха дали, нерядко отговаряше
на въпросите на студента. Той обикна Иван и го хвалеше
пред Кондев и пред командира като един от най-добри­
те му курсисти. Кондев се радваше, гордееше се с чирака,
макар че това явно не изразяваше.

Същевременно с Ацо продължи обучението по
стрелба. Отдавна завършиха с автомата и сега упражнява­

ха с лека | картечница. Иван особено обичаше автомата
и когато това свое желание нескрито изразяваше, един
път го повика командирът и; рече:
- Заслужаваш си го, за успеха, който показваш на
курса, на обучението. За всичко останало!...
Предаде му нов германски шмайзер, патрондаш и
една кутия с патрони.

Още същия ден с момчето, при което квартирува-
ше, цял час го разклапаха, лъскаха, подмазваха.

119