Page 120 - cirakat

- Ако ме пусне татко, ще дойда с вас. Ти разго­
варяй с командира, аз това съм го решил - рече момче­
то.
Иван го загледа учудено, изпитателно.
- Ако ти това си го решил, защо трябва да се раз­

говаря с баща ти. Командирът сигурно ще те приеме.
На нас ни трябват такива - изговори Иван думите на
Ацо.

- Все пак, аз бих искал някой да поразговаря с
него, и той да се съгласи.
- Па разговаряй, питай го!

- Искам някой от вашите да разговаря. Ако може
командирът или тоя твой приятел - някак умолително
каза момчето.
- Ами, ако баща ти не те пусне?
- Ако не ме пусне, ще избягам. Вие кога тръгвате?

- Утре тръгваме - кой знае защо излъга чиракът...
Но всъщност той не го излъга, защото същата вечер
отрядът започна подготовката си за тръгване.

6.

Дъждът валя цяла нощ. Понякога се засилваше и
едрите капки удряха като камъчета в прозорчето на ста­

ичката, в която спеха Иван и Кондев. Това дразнеше
чирака и той дълго не можа да заспи. Сутринта, пред
тръгване, дъждът престана. Избистри се небето, а топъл
вятър леко полъхна и подгони някъде високо над б°.ирите
снежно-белите облаци, които започнаха да изчезват един
след друг в небесната синевина, която ставаше все пв-
-ясна и просто ги поглъщаше, изтопяше.

Скоро се озоваха пред една малка гара. Зградата
беше сива, а стените й почти надути от силната влага.
На покрива от стари керемиди и между дъските се зе­

ленееше мъх и плесен. Железопътните релси, умити от
дъжда, така силно блестяха на слънцето, че принужда­
ваха човека да отклони поглед от тях.

Чудно. Тук нямаше нито войници, нито полицаи.
Само един човек, с червена служебна шапка се
разхождаше по перона и изобщо не се изненади когато
партизаните пристигнаха. Иван узна от Кондев, че желе­
зопътната линия е била прекъсната, разрушена от двете

120