Page 121 - cirakat

посоки и че нито един влак не е минал цяла нощ през
тази малка гара.
До един товарен вагон, оставен кой знае защо точно
на средните релси, командирът Антич разговаряше с
непознат човек, който беше наметнал мокра връхна
дреха. По едно време свали каскета, който стоеше като
гъба на главата му и Иван много се изненада като видя
дългата му къдрава коса, която се спускаше до самите
му очи. След малко, непознатият поведе отряда на изток,
по коритото на едно малко поточе, което жубореше и
плискаше водите си към бреговете, облизвайки рохкава-
та, плодородна пръст. На няколко места беше направило
малки наноси от земя и пясък. От двете му страни бяха
израстнали върби и ракити, по които се преплитаха
дълги ластари от къпини и диви рози. Листата на
върбите бавно се сушеха от нощния дъжд и от целия
зелен гъсталак лъхаше свежа ободряваща миризма.
Из пътя Кондев разказа на Иван, че селото, в което

престояха, се нарича Куново и че отрядът не се движи
на изток, а на юг, към Куманово и Крива Паланка.

- Та, ние се движиме към нашия край? - радостно
рече чиракът. - Крива Паланка е близо до Тлъмино,
до Бистър!...

- Добре си преценил, натам вървим - отвърна му
Кондев. - Виждаш ли оня баир, голям като планина? -
посочи му с ръка в далечината. - След два часа тря­
бва тамо да сме, а от този баир се вижда Църноок.

И наистина, след два часа ход, без почивка и за­

дръжка, отрядът пристигна до подножието на посочения
баир, обраснал в гъсти, почти непроходими гори. Тръгна­

ха по една тясна пътека, един след друг, така че отрядът
се протегна пак в дълга колона. Изкачваха се по северната
му част и скоро навлязоха в усое с огромни столетни
буки. Ходеха по мекия килим, създаден от опадналите
пожълтели букови листа, по които много трудно се
вървеше, защото краката им пропадаха, хлъзгаха се, пре­

плитаха се в дребни сухи клончета. За щастие това не
трая дълго и скоро се озоваха на една голяма поляна,
изпъстрена с акации и лески. Тук се срещнаха с малка
група партизани от Македония. Извесното „здравейте“ и
смърт на фашизма - свобода на народа“, отекна не тъй
громко през поляната. Нескрита радост бликаше по ли-

121