Page 122 - cirakat

цата на борците, които се прегръщаха,' здрависваха се.
Скоро се създадоха малки и по-големи групички и
всички насядаха върху меката, но все още мокра пла­
нинска трева.
Иван веднага излезе в по-горната част на поляната
и се загледа в далечината, където като огромен пласт
се издигаше грамадата на Църноок. Позна го. Това беше
неговият, родният Църноок. Позна го по върха му, който
се беше зарил в мъглите и облаците, в самото небе.

Сърцето му силно затуптя, като че ли искаше да
изхвръкне от гърдите му, да полети натам към изток,
към облаците и мъглите.
Незабелязано до него се приближи Ацо.
- Иване, вика те командирът, веднага!

Иван разшири очи, намекна да пита „защо“, но се
въздържа и тръгна след него.

На края на поляната, зад един голям глог, върху
постлани на тревата одеяла, седеха командирът Антич,
Кондев и още трима партизани. Всички се бяха навели;
над някаква географска карта и слушаха командира, който
нещо им обясняваше. Когато Иван и Ацо се приближиха
и ги поздравиха, за едно време, насядалите, като че
ли не им обърнаха внимание. После командирът се
обърна къутях и без да става от мястото си рече:
- Седнете, другари!
Иван и Ацо седнаха близо до него.
- Изморихте ли се? - запита ги.
- Па, малко - отвърна Иван.

- Е добре, ще има време да си починете. Повиках
ви, защото взехме решение да ви възложим една сери­

озна задача - да ви изпратим към Босилеградско! • • •
командирът спря и изпитателно се загледа в чирака.

Внезапно топла и свежа радост се разля като вълна
в гърдите на чирака. Сърцето му бързо затуптя и силна
руменина: обля лицето му. Да, в този миг лицето му
изрази чувството, мисълта и възторга му. Пред очите му
горичката запламтя без огън, а меката планинска трева
изглеждаше напръскана с червени капчици кръв.

-Вие сте петима. Тия другари са от Македония:
Кирчо, Стамат и Цветан - командирът посочи тримата
партизани, които се здрависаха с Ацо и Иван. - Ще
тръгнете следобед, преди да се стъмни, а това значи,

122