Page 123 - cirakat
P. 123

че ще имате време да си починете. До Църноок групата
                   предвожда Стамат, а оттам неговата роля поема Иван.
                   Ясно ли е?
                          - Ясно, другарю командир! - отвърнаха в един глас.
                           - Задачата: в Босилеград е пристигнала войска,
                                                                                               има.
                   тринаести български полк. Може и германци да
                   Изпратени са срещу нас. Вие трябва да се осведомите
                   точно колко войска има и то, колко българска, а колко
                   германска. Как са въоръжени и по-конкретно, имат ли
                   моторизирани части и колко, имат ли конница и колко,
                   имат ли артилерия и колко. Второ: ще следите движени­

                   ето им, на всяка част от войската, на всяка група, и по
                   възможност да узнаете предварително къде ще тръгнат,
                   в коя посока. Трето: линията на връзката с отряда -
                   Кирчо, Стамат и Цветан от Църноок до отряда, - от
                   Църноок до Босилеград Иван и Ацо. Как ще се движите
                   и къде ще се срещате зависи от вас и от обстоятелствата.
                   Ясно ли е, другари?
                           - Ясно, другарю командир!
                           -  Има ли въпроси, другари?
                           Петимата замълчаха.


                          - Добре, значи всичко е ясно. А сега на почивка, а
                  аз ще определя точно времето кога ще тръгнете - каза
                  Антич, стана и следван от Кондев тръгна към долната
                  част на поляната, където се приготвяше обеда за парти­

                  заните.
                          Тримата останаха на същото място, но вместо да си
                   почиват, те дълго се договаряха, съветваха.
                          Чиракът кой знае от кога не бе си спомнял за
                  Донка. Сега неочаквано в мислите му изпъкна образа на
                   момичето с къдравите плитки, с черните като въглени
                   очи, с малкото кръгло лице, изпъстрено по бузите с лека
                   руменина. Всички негови чувства към това момиче бяха
                   изпълнени с нежност и любов. Спомни си последната
                   им среща, раздялата. Каква загриженост, тъга и страх
                   за него се четеше тогава в тези малки искрящи очи.
                   Мислеше ли Донка още за него? Тревожеше ли се още?

                   Как ли се отнасят към нея софиянците, родителите й?
                   Той знаеше, че няма да има възможност да я види,
                   но ще се опита от други хора да узнае нещо за нея.
                   Той много хора познаваше, много приятели имаше. Да,
                   приятели, които трябва да заангажира за изпълнението




                                                                                                  123
   118   119   120   121   122   123   124   125   126   127   128