Page 124 - cirakat

на възложената им задача. А тя беше трудна, опасна
и той това го знаеше. Но все пак, все пак ще се разпита
и за Донка.

Когато последните слънчеви лъчи изчезнаха зад
връшките на усоето, малката група беше вече готова
за път. Пред тръгване командирът Антич им даде още
някои напътствия и на раздяла прегърна всякого от тях.
- Помагайте си, момчета, пазете се! - бяха послед­
ните му думи.
Кондев също се поздрави с другарите и пристъпи
към Иван.

- Гордея се с тебе, Иване. Зная, че ще изпълниш
задачата - каза и сърдечно го прегърна.

Иван заекна, поиска да отговори, но нещо застана
в гърлото му, силна възбуда обхвана цялото му тяло и
той се обърна, за да не види на Кондев сълзите, които
напираха в очите му.

Тръгнаха по пътеките на големите планински риди-
ща, които на много места бяха процепени с дълбоки
потоци. Високо отминаваха селищата и махалите, а спи­

раха се да си починат само на малки полянки в горите
или край някое бистро планинско изворче. Напред върве­
ше Стамат. Още в началото се видя, че той добре по­

знаваше тези краища. Каза им, че трябва да побързат,
да стигнат до една овчарска колиба, защото напълно се
стъмни.

Преспаха в колибата. А на сутринта, когато рано се
събудиха, Иван просто не можа да повярва на очите
си - пред тях се простираше „съборището“, което се
намираше от другата страна на Църноок. Колко пъти
тук беше идвал на събор? Дядото го беше довеждал още
като дете, а после тук изкарваше стоките на чорбаджията,
продаваше ги. Но същевременно тук на събора купуваше
шарени стомни, тепсии, котлета и всевъзможни други
неща, които съборджиите донасяха от далечни места,
чак от Македония и от Сърбия. Продаваше се добитък,

особено коне, печеха се агнета и овни и на няколко места
се правеха хора и циганите се състезаваха със свирнята
си да привлекат повечето моми и ергени. Тук се срещаха
стари приятели, създаваха нови познанства, разменяха
подаръци.

124