Page 125 - cirakat

- Иване, от тука ти ръководиш! - сепнаха го думи­

те на Стамат. - Както се договорихме, тук остава Кирчо,
аз и Цветан ще се опитаме да се свържем с някого от
Рикачето или Назърица, защото познавам тези места. Ти
и Ацо тръгвате към Босилеград. Паролите помните?

- Помним - отвърна Иван.
- Движете се на разстояние - напомни им Стамат.
Иван и Ацо се поздравиха с другарите и започнаха
бързо да се спускат надолу към „съборището“. В нача­

лото тръгнаха заедно, а после Иван избърза напред, като
остави Ацо на десетина крачки след себе си.

Спряха при чешмите на „съборището“, напиха се
студена вода и изплискаха по лицата си. Обърнаха се
назад и видяха високо горе на върха на баира другарите,
които им махаха с ръце. Продължиха по пътеката, която
водеше точно над голямото усое. Но току-що изминаха
няколко крачки, изведнъж откъм усоето, право към тях
в галоп, се понесе взвод полицаи. Иван полетя надолу
към долината, а Ацо залегна зад един камък и започна
да стреля. Полицаите се разделиха на две групи: едната
препусна към чирака да му пресече пътя към долината,
обраснала в търни и букаци, а другата се разпръсна и
обкръжи Ацо. И тъкмо когато Иван пристигна до брега
на долината, полицаите стреляха, той се занесе на една

страна и сгромоляса в урвата. Ацо загина зад камъка в
неравната борба с полицаите.

- Загинаха! - през сълзи изговори Стамат и поведе
Кирчо и Цветан обратно към мястото на отряда.

7.

Съмна се. Няколко от първите слънчеви лъчи се
промъкнаха през кошниците на високите буки и упорито
милваха лицето на ранения, докато не го събудиха. Иван
отвори очи и като разбра, че е спал, стоя извесно време
без да се помръдне. Болките в лявото му рамо, в което
се беше зарил куршума, бяха утихнали, но само за мал­

ко. Обърна глава към рамото и видя, че кръвта беше
пробила превръзката, която беше направил от парцалите
на собствената си риза. Трябваше непременно да се до­
мъкне до селото, докато още имаше сили. Стана и се

125