Page 126 - cirakat

отправи към най-близката чука. Далече, далече в подно­

жието на планината, под гъстите гори и пущинаци се
очертаваше сгрушеното малко селце. По-точно то прили­

чаше на махала от десетина къщички, едната от които
беше съвсем отдалечена от останалите, почти в самата
гора - къщата на горския пазач. До нея трябваше да се
домъкне, защото беше най-безопасна. Хвърли поглед
надолу - всичко зеленина. А нагоре високо се издигаше
Голи рид, обраснал тук-таме в кории и храсти. От него
се стичаха долчинки и поточета, едно от които мина­

ваше през самото село и от него през лятото и през
зимата хората не само че поеха добитъка, но и те пиеха
студената му и вечно бистра вода.

Това беше Паралово. Къщите и оборите в селото
бяха построени без какъвто да е ред - кой както си искал.
Тук почти нямаше, като че ли не бяха нужни, защото
всеки можеше да си мине, където иска. Само пътищата
се протягаха от една до друга къща, от махали до ниви...

Иван притегна ремъка, заметна през рамо автомата
и тръгна през усоищата и горските пътеки, които водеха
към селото. Краката му бяха отежали, той чувствуваше,
че силите му постепенно намаляват, но крачеше упорито
със стиснати от болки зъби, с уверение, че ще успее,
ще се доближи до къщата на горския. Няколко пъти
се подхлъзна, няколко пъти му притъмня на очите, но
удържа и продължи да ходи. Като пристигна до Мо­
минското кладенче, спря да си почине, а след туй се на­
пи вода и разхлади лицето си. За това планинско из­

ворче го свръзваха много хубави спомени от раното
му детство, когато заедно с по-възрастните момчета
изкарваха овците и като ги оставяха по широките пасби­

ща на планината, слизаха да пият вода от кладенчето.
За него знаеха и най-старите хора в селото и разказваха
много приказки. В тях се отиваше така далеч, че някои
го свръзваха със Славейковата поема „Изворът на Бело-
ногата“ и го наричаха Герганиното кладенче. На стъблото
на голямата бука, която се издигаше до самия извор и
сега се разчитаха буквите на непознат ръкописен - ду­
мите на Гергана:

„На живота ми си господар,
но на воля не ми си!

126