Page 127 - cirakat

Без воля стопанин ставаш ли
на мъртво сърце студено?“

Кой знае по кой път Иван прочете куплетчето, но

сега то му остави такова впечатление, като че ли за пръв
път го чете. „Как хубаво, как силно е казано!“ - премисли
си той и тръгна надолу из пътеката, която минаваше
ту от едната, ту от другата страна на поточето, чието
начало започваше от Моминското кладенче.
Беше вече обед когато пристигна на края на боровата

горичка и само още стотина крачки го делеха от къщата
на горския пазач. Опря се на един от крайните борове
и с голямо напрежение и усилия успя да остане на краката
си, да не се строполи.
Наскоро от къщата излезе Катя, седемгодишно мо­

миченце, дъщерята на горския и се упъти право към него.
Носеше кошница и беше тръгнала в горичката да събере
малко шишарки.
- Хей, момиченце! - с усилия проговори Иван ко­
гато то се доближи до него.

Катя се стресна, гледа го известно време и изведнъж
хвърли кошницата и с писък се втурна към къщи.

- Комита!... Комита!... - викаше като обезумяло
момиченцето.
Пред прага на къщата я посрещна бащата, прегърна

я започна да я успокоява.
- Комитата, комитата е там в нашата горичка!...
Бащата я взе на ръце и внесе в стаята. След малко
се появи с пушка и бавно тръгна към боровата горичка.
Когато я доближи, видя човек, който беше клекнал на
колене, прегърнал с двете си ръце бора, с клюмнала
напред глава. Горският вдигна пушката нагоре към не­

бето и стреля. Непознатият бавно се размърда, опита се
да стане, но пак се свлече до бора. Едвам сега горският
забеляза раната на лявото му рамо.

- Чиракът! - промълви за себе си горският като се
приближи до него. - Иване!... Иване!...

Но отговор не последва. Чиракът беше изгубил
съзнание. Горският го повдигна от земята и помъкна към
къщи.

Пред портата го чакаха жена му и изплашената Катя.
Като видяха окървавеното рамо на^ай^йия й-двете по­

мислиха, че горският го е убил. Момиченцето въздъхна
/ С & _/■

127
;
. -