Page 128 - cirakat

с облекчение, докато жена му се хвана за главата и за-
почна да се вайка.
- Какво направи, Бояне!?... Та защо го уби, човече!?..

- Бързо!... Топла вода и чисти кърпи! - прекъсна
вайканията й горският.

Внесе го в стаята, внимателно сложи на кревата и
започна да разкопчава партизанската му матроска.

- Ах, па това е чиракът! - стъписа се жената, която
донесе чисти кърпи и в котленце топла вода и която
едвам сега се взря в лицето на ранения.

- Да, Иван чиракът. Тежко е ранен и изглежда, че
едвам се е домъкнал до нас. Много кръв е изтекла, но
дано жив остане. - Почти като молитва изговори по­

следните думи горският. „А ако са по следите му? Ако го
преследват?“ - мина през главата му, но това не изговори
гласно.

Късно следобед Иван се събуди. Бързо се съвзе
и разбра обстановката, в която се намираше. Докато
булката приготвяше ядене, горският го осведоми за
някои неща в Босилеград. А след обеда, пак очистиха
раната му, сложиха някъкъв мелем от треви и кромид
и я превързаха с чисти бели кърпи.

Нощта бавно падаше, а от горичката полъхваше тих
ветрец и разнасяше миризмата на вечно зелените борове.
От време на време се чуваше само крясъка на някоя
нощна птица, но все по-рядко и по-рядко, докато съвсем
престана.
При ранения остана Боян, докато жена му и Катя
отидоха да легнат в малката стаичка.
- Майко, кой е тоя комита и защо го викате чирак?
- запита Катя, като се притискаше в леглото до майка
си.
- Дълга е неговата история, дъще. Сега е късно,
утре ще ти разкажа. Само недей да го наричаш комита,
а партизанин.

- Искам сега да ми разкажеш. На мене изобщо не
ми се спи!. Разкажи ми, майко! Моля ти се!...
- Добре. Ти нали знаеш какво е единак?
- Зная, вълк.

- Да, вълк, който остава сам и вълчицата само него
дои и храни, така че като порастне, става много силен и
опасен. Единакът никога не иде в глутница, с други

128