Page 137 - cirakat

думи беше прочел някъде или някой му ги беше казал.
Но нямаше време да го запита, в коя книжка ги е
прочел, кой му ги е казал. А тъй много й харесваха,
тъй хубаво беше казано.
По всичко личеше, че стрина Неда най-много и
искрено се радваше на смъртта на Чирака, само като си
спомняше колко мъки и неволи изпитаха заради него.
Тя никога не го е обичала и сега, като че ли нещо лекна
на душата й.
- Кой каквото свари в гърнето си, това ще куса - ва­
жно рече чорбаджиката.

- Ма това си е така, обаче в случая ти си му варила
в гърнето, а той кусал - иронично й отговори Ефтим.

- Ти, брате, да мълчиш! Ние сме прости хора и не
можеме с министрите да се сравняваме. Пък кой с тях
може на край да излезе? Но кажи ми ти кой го уби?
Къде го хванаха?
- Кой това го знае? На мене ли ще кажат?

- На тебе са казали, - настояваше сестра му, - ти
знаеш! Нали снощи беше с началника? Казал ти е.

- Началникът си е началник. Това са си негови ра­
боти.
- Недей да ми се върполиш! На тебе всичко ти ка­
зва, защото си по-главен от него. Но,жал ми е защо жив
не го хванаха, та тука ние да му съдим! И защо макар
главата му не донесоха, да я види народа.

Ефтим не отговори. Обърна се и погледна през
прозореца. Това беше знак, че повече не иска да раз­
говаря по този въпрос и сестра му не го пита повече.

- Каква хубава есен - неочаквано заговори Ефтим.
- Ще ида да се разходя малко долу край реката към
полето.
- Седи си, късно е.

Ефтим обаче не я послуша, облече се и излезе
навън.

Беше късен следобед. Слънцето бе залязло зад ба­
ира, но жълточервените му лъчи все още изпъстряха
безкрая на небосвода, като че ли там зад баира горяха

множество огньове и пламъците им облизваха върховете
на дърветата. По тополите и ракитите край реката ята
свраки, подплашени от Ефтим, прелитаха от дърво на

137