Page 24 - cirakat

ташко дете а пък аз съм чирак. Няма да се обидя, ако
искрено ми кажеш, пречи ли ти нашето приятелство?

- Какво ти пада на ум? - възрази Любен. - Да ти
кажа искрено - те всички са простаци, будали, дори и
моето сестриче. Чирак си, ама акъл имаш. Това ми
харесва, такъв приятел ми трябва. Искрено да ти кажа,
за работи и неща, за които с теб съм говорил, с никого
другиго не съм. В теб имам най-голямо доверие, по-
-голямо, отколкото в баща си. Вярваш ли?

- Вярвам ти - отвърна чиракът.

- И да ти кажа нещо, - Любен се обърна да види
има ли наблизо някой - скоро започва учебната година
и решил съм бранник да стана. Разговаряха с мене, за-
за това още нищо не знае. На тебе
писаха ме, а татко
първо ти го казвам.

- Какъв бранник? - попита чиракът.
- Бранник, значи, ставаш член на младежката орга­
низация, което тук сега е най-новото нещо. Досега та­

кава организация са имали само германците, а сега и у
нас се саздава. Дават лъскави връзки, барабани, шапки,
блузи... Трябва да обичаш германците!
Иван мълчеше.

- Веднага ти дават дрехи и обувки. Ако ти трябват,
и пари ти дават, разбираш ли?
- По нещо разбирам - отвърна чиракът.

- Едно само ми е жал, че и ти не можеш да станеш
член, да бъдем заедно. Приемат само гимназисти, пък
и млад си.
- А защо трябва толкова много да обичаш герман­
ците?

- С германците сме братя по оръжие, разбираш ли?
Днес Германия е най-мощната държава в света. За десет
дни стъпча Европа, за десет дни разби руснаците, за десет
ще смаже Англия, ще овладее света. Сила е това, бе дру-

гар . А като овладеят света, българите взимат Балкана,
разбираш ли?
- А тези бранниците, защо са им?
- Те ръководят младежта, с нея командуват - обя­
сни му Любен. - Но засега че аз ставам браник на ни­
кого думичка да не си казал.
- Не се безспокой, няма да кажа!

24