Page 27 - cirakat
P. 27

- Бранник?!           - разшири очи Янко. - Значи тук, при
                                                                                     1    Ще за-
                 нас пристигнала тази фашистка организация • • • •
                 разят младежта, ще ни вземат най-хубавите момчета! * • •
                        Иван му разказа целия си разговор, който тази вечер
                 беше водил с Любен, въпреки обещанието на никого
                 нито думичка да не казва. Също рече, че не е съгласен                                    I
                 с Любен, що се отнася до германците обаче открито
                 това не му казал. Призна си, че не му е ясно какво е
                 тази организация „Бранник“.

                        Янко не отговаряше. Той усещаше силна тъга да се
                просмуква дълбоко в душата му, да го овладява напълно.
                Думите на Иван не чуваше и те за него не бяха значи­
                телни повече.

                        По прозорчето на малката стаичка заплюшяха едри
                дъждовни капки и скоро се спусна силен пороен дъжд,
                съпровождан от светкавици и гръмотевици. Духаше
                вятър, който засилваше бурята.




                                                         5



                        Разсъмваше се когато чорбаджи Петко излезе в
                двора. Погледна към небето, което беше изпъстрено от
                 първите жички на здрачевината. Пред изгрева на слънце­

                 то откъм Извор ясното небе пламтеше като огън,
                 обгръщайки със златисто-червени лъчи върховете
                 на Лещава и Кремиково, разкривайки заспалото градче,
                 задремалите огромни храсти по баирите и ниските черни
                 хълмове надолу из клисурата на реката. „Хубав ден, хубава

                 сватба ще караме“, - помисли си чорбаджията и тръгна
                да обиколи оборите и да прегледа добитъка.

                        Стрина Неда също рано се събуди. Щом се уми и се
                 прекръсти пред иконата на пресветата Млада Богороди­

                 ца, запретна ръкави и отиде в кухнята да сее брашно за
                 баницата. Шетането й насам - натам и тракането на
                дървените чехли, събуди дъщерята, която сънлива излезе
                 от спалната и предпазливо надникна през отворената
                 врата на кухнята.
                        - Ти защо си станала? Лежи си, още е рано за тебе!

                        -  А сватбата? - триейки очите си запита дъщерята.
                        -  Рано е, казвам ти! Иди си спи!

                        -  А саята, блузата, шамията?



                                                                                                  27
   22   23   24   25   26   27   28   29   30   31   32