Page 27 - cirakat
P. 27
- Бранник?! - разшири очи Янко. - Значи тук, при
1 Ще за-
нас пристигнала тази фашистка организация • • • •
разят младежта, ще ни вземат най-хубавите момчета! * • •
Иван му разказа целия си разговор, който тази вечер
беше водил с Любен, въпреки обещанието на никого
нито думичка да не казва. Също рече, че не е съгласен I
с Любен, що се отнася до германците обаче открито
това не му казал. Призна си, че не му е ясно какво е
тази организация „Бранник“.
Янко не отговаряше. Той усещаше силна тъга да се
просмуква дълбоко в душата му, да го овладява напълно.
Думите на Иван не чуваше и те за него не бяха значи
телни повече.
По прозорчето на малката стаичка заплюшяха едри
дъждовни капки и скоро се спусна силен пороен дъжд,
съпровождан от светкавици и гръмотевици. Духаше
вятър, който засилваше бурята.
5
Разсъмваше се когато чорбаджи Петко излезе в
двора. Погледна към небето, което беше изпъстрено от
първите жички на здрачевината. Пред изгрева на слънце
то откъм Извор ясното небе пламтеше като огън,
обгръщайки със златисто-червени лъчи върховете
на Лещава и Кремиково, разкривайки заспалото градче,
задремалите огромни храсти по баирите и ниските черни
хълмове надолу из клисурата на реката. „Хубав ден, хубава
сватба ще караме“, - помисли си чорбаджията и тръгна
да обиколи оборите и да прегледа добитъка.
Стрина Неда също рано се събуди. Щом се уми и се
прекръсти пред иконата на пресветата Млада Богороди
ца, запретна ръкави и отиде в кухнята да сее брашно за
баницата. Шетането й насам - натам и тракането на
дървените чехли, събуди дъщерята, която сънлива излезе
от спалната и предпазливо надникна през отворената
врата на кухнята.
- Ти защо си станала? Лежи си, още е рано за тебе!
- А сватбата? - триейки очите си запита дъщерята.
- Рано е, казвам ти! Иди си спи!
- А саята, блузата, шамията?
27

