Page 26 - cirakat
P. 26

- Германците все пак са силен народ. Те за десет
                       дни смачкаха цяла Европа, как можаха? И защо говорят,
                       че ние сме с тях братя по оръжие?

                               Янко трепна. Сините му очи се взряха в по-малкия
                       от него чирак, така пронизително, че момчето се смути и
                       дори уплаши от тоя поглед.
                               - Ти мене ли ще лъжиш? - строго запита Янко.
                        - С кого си разправял тези неща? С Любен ли?
                               - Да - не се осмели да го излъже Иван.
                               - Така, значи. Е, слушай, според Любен и на всички
                        еснафски синове и дъщери не всички германци, само
                        тия фашистите не са обикновени хора. Те са ангели,
                        които господ е изпратил от небето да владеят на земята,
                        да подчинят останалите народи в света. Тези ангели,
                        фашисти, се познават по това, че техната кръв не е
                        червена, а синя... - Янко се стараеше да говори спокойно,
                        обаче в гласа му се усещаше нервоза. - Тия човекообра-
                        зни ангели - фашисти, а също и българските, са изпрате­
                        ни да унищожават цели народи, да убиват немощни жени,
                        деца и старци! А що се касае до техните фашистки братя,
                        да ти кажа: българите никога нито са били, нито могат
                        да бъдат братя с германците, защото българската кръв
                        е червена, па макар и фашистка.

                                -  Ти се шегуваш, пък аз най-сериозно те питах.

                                - Слушай, момче, най-сериозно ти .говаря. Точно
                        е, че фашистите стъпчаха европейските народи, но стъ-
                        пчаха и българския народ. Това стана с чисто предател­
                        ство. Царят предаде народа. И да скратим разговора - са­
                        мо една думичка от всичко това, което ти казах, е до­
                        статъчна да ме закарат в затвора и никога от него жив
                        да не излеза. Ти се вече възрастен и надявам се, че това
                        го разбираш.

                                -  На никого думичка няма да кажа, батко Янко.
                        Честна дума!

                                -  Вярвам ти. - Каза смирено Янко. - А това с
                        Любен не е лошо и не прекъсвай приятелството си с
                        него. Любен е умно и добро момче. Че той е син на
                        търговец, не се хили, не се срамува да създава приятелство
                        с теб, да другарува, говори нещо. Останалите еснафски
                        синове не са като него. Така ли?

                               -  Ама той иска да стане бранник!



                        26
   21   22   23   24   25   26   27   28   29   30   31