Page 25 - cirakat

Занели се в разговора, те не усетиха кога стигнаха
дори до „километъра“. Внезапно много се стъмни. До
скоро треперещите звездички изчезнаха под воала на
черни, бухлати облаци, които изглеждаха застрашителни
в нощта. От време на време светкавици започнаха да
кръстосват тъмата на безкрая разтърсиха земята далечни,
тъпи гърмотевици.

- Да бързаме назад, че бурята ще ни изпревари -
каза Любен.
Момчетата забързаха към града.
Разделиха се щом минаха моста

- Утре говедата пак в Кремиково ще караме. Трябва
да почакаме извесно време да стихне горският, нали?
- Разбира се, - отвърна чиракът, - довиждане.
- Довиждане, лека нощ.

Когато влезе в стаичктата, Иван завари Янко да лежи
на кревата и чете някакъв вестник.
- О, пристигна ли? - надигна се от кревата Янко.
- В последно време късно се връщаш в къщи? Май,
че някое момиче ти е завъртяло мозъка?
- Ма, какво момиче? - навъсено му отвърна Иван.
- С Любен се разхождахме.
- Момчето на Гагулата ли? Само внимавай, защото
нашият чорбаджия не се много възхищава като узнае,
че чиракът му нощем скита някъде.
- Зная, батко Янко. А ти защо не спиш? Какво
четеш?

- Вестник чета. Намерих „Български запад“. Ако те
интересуват новините, трябва да ти кажа, че германците
са влезнали дълбоко в територията на Съветска Русия...
- Казват, че за десет дни ще стъпчат Русия.
- Кой казва? Големците ли, чорбаджиите и търгов­

ците ли? - разгорещи се малко Янко. - Русия никой
досега не е поробил, нито победил, а всички нападатели
са претърпели поражения. И германците ще бъдат пора­

зени! Наполеон, нали влезе в Москва, запали я, но пак
загуби войната! Десетки хиляди френски войници завина­
ги оставиха костите си край Бородин. И германците
същата съдба ги очаква.

- Но, батко Янко, искам да те питам нещо, ама
между нас да си остане.
- Питай ме!

25