Page 28 - cirakat

- За тебе, дъще, майка всичко е приготвила. Бъди
спокойна. Нали знаеш, че на сватба чак след обед
отиваме.

Донка послуша майка си, върна се в стаята, легна,
но не можа да заспи. Замисляше си как ще изглежда в
саята, която майка й стесни, скрати и поръби за нея.
Как ще й стои светлозелената шамия с дантелите, бялата
копринена блуза, новите чехли с високи токове. За пръв
път трябваше да се премени в сая и колкото се радва­
ше, толкова и тръпнеше от хората, особено от младежи­

те и момичетата. Как ще шушукат, като я видят в
сая пременена? Ще й се подсмиват ли, ще се подиграват
ли или ще й завиждат, ще цъцкат ококорили от удивле­
ние очи? Да, тя е вече станала мома. Това съзнание на­

пълно я овладя. Стана й милно и свидно. Нежна гальовна
топлина, неизпитана друг път, обзе моминското й тяло.
Обърна се на гръб в кревата, хвана с двете си ръце на­

бъбналите си момински гърди и нежно ги притисна.
Това я възбуди, съблазни я за пръв път до такава степен,
че тя скочи уплашена от кревата и застана пред огледа­

лото... Загледа се в очите, лицето, размърсените плитки,
в гърдите и стройната си снага. „Нима това съм аз?
Нима така изглеждам? Красива ли съм?“ - запита се
Донка, като че ли до сега не бе стояла пред огледалото.
Донка чу, че бащата се завърна в кухнята и потърси
кафе и ракия.
- Ти сакат ли си? Не знаеш ли къде е креденеца,
иди па си вземи. Искаш ли да оставя баницата, та на тебе
ракия да ти донеса? - смъмри го булката. - А ти днес
нали ще пиеш, цел ден ще пиеш!
- Стига, стига не дрънкай! - изръмжа чорбаджи
Петко. - Ти защо си ми жена? Да ме переш, да ми
готвиш, деца да ми раждаш...

- Срам те било. Ти пиян ли си, та такива работи да
споменаваш! Виж се на какво приличаш, одъртел си,
пък и дъщеря за женитба вече имаш. А ти такова нещо!

- Аз, такова нещо!... Дошли ми, иска ми се, па това
ти е...
Донка настръхна. Предпазливо се наведе и погледна
през ключалката на вратата. Баща й стана от стола и бавно
тръгна към ъгъла на кухнята, където бяха нощвите, в
които майка й месеше тесто за баницата.

28