Page 30 - cirakat
P. 30
при подготовките на служби и сватби. За днешната
сватба беше ангажирана у чорбаджи Петкови.
Но не само Петкови се готвеха за сватбата. Разтърси
ха се съседните дворове, усилиха се разговори и препир
ни, всичко като че ли оживя заедно с подготовките за
сватбата. Хората се гласеха, мушкаха се насам-натам,
влизаха в съседните дворове, договаряха се. С една дума
навсякъде се чувствуваше весело настроение.
Към обед започна същинска селитба. Върволица
от хора - мъже, жени, старци и деца се проточи към
къщата на Петракини. Като на някакъв парад през моста
минаха мъже с нови дрехи и каскети, жени и моми с
нови рокли и забрадки с изпъстрени цветове, деца с
бели ризички и къси панталонки. Носеха баници и по
гачи, покрити с бохчи, различни яденета, бъклици и
кондирчета, закитени с цветя и всевъзможни подаръци.
- Предвечер елате и вие, народ да видите, хоро да
поиграете. Но като посвършите работат и нахраните до
битъка - обърна се чорбаджията към чираците, които
бяха излезли да ги изпратят.
- Благодаря ви, чорбаджи, ще дойдем - отвърна
Янко.
Иван обаче не сваляше поглед от Донка, саята й,
шамията с дантелите, чехлите с високи токове, гердана
от нанизани жълтици, които блестяха като диаманти на
врата й. Гледаше я и просто не вярваше на очите си.
Нима това беше момиченцето, което разказваше приказ
ки и уроците си, момичето с черните като въгленчета
очи и с буйните плитки на косите, които непослушно
падаха час от едната, час от другата страна на раменете й.
Донка усети погледа му, засрами се, лицето й пламна
в руменина. Тя наведе глава към земята и забърза напред
към улицата.
- Какво си зяпнал така, че засрами момичето? - по
шегува се Янко когато останаха сами.
Иван се почувствува виновен и нищо не отвърна.
- Внимавай, чирак, ние не сме като тях, не сме техна-
та категория и за малка непредпазливост голям яд ще
си берем - каза сериязно Янко. - Това е едно,а второ-ти
си днес сзободен, аз ще остана в къщи и ще свърша всички
работи. Можеш да се приготвиш и отивай на сватба.
- Но защо, аз ще ти помогна!
30
