Page 31 - cirakat

- Зная, Иване. Но сега няма нужда. Ти се приготви
и отивай, а аз имам и някои свои работи, па искам сам
да остана. Нали ме разбираш, искам сам да остана?
Иван го погледна въпросително.
- Един приятел трябва да ми дойде. Не го познаваш,
а трябва насаме да поприказваме с него. Не се обиждай.
И на чорбаджиите нито думичка! Обещаваш ли?
- Обещавам ти.
След половин час Иван се упъти през моста към
Петракината къща, където беше сватбата. Оттам отекваха
звуците на медни флигорни и кларнети, съпровождани от
думкането на тъпана.
Сватбата беше навън. В двора бяха наредени в
полукръг, дълги маси с пейки от страни, на които седяха

сватбарите. Тук имаше всевъзможни ястиета, салати и
ракии в разни бутилки и шишета. На масите натрупани
баници и погачи, печени агнета и прасета, пържени
пилета и кокошки, варени яйца, слаткиши и торти. Хо­

рата ядеха и пиеха жадно, алчно, като че ли цяла година
бяха постили и едвам бяха дочакали да дойде деня на
сватбата.

- Хей, свете, я опитай тази! Миналогодишна е, ама
люта, за лек, дето се казва.
- На здраве!
- Здраве да имаш, па и ти синове да жениш...
- Цвето, сестро, вземи ето това парченце от агнеш­

кото. Зная, че ти свинското не го обичаш, защото е масно.
Ха вземи, вземи си де!
- Ще си взема, ще си взема, батко.

Канеха се роднини и приятели, вдигаха шишета и
чаши, чукаха се. Към края на софрата някои пееха песен.

Под големия орех, който надкриляше с огромните
си клони едната част от двора, се извиваше кръшно хоро.
Играеха не само младежи и момичета, но и възрастни
мъже и жени, заедно с окачените подаръци, които им
беше дала невестата. По тези подаръци можеше да
разбере човек кои са по-близки, а кои по-далечни родни­
ни на младоженците. Подаръците на близките роднини
бяха ризи, рокли или скъпоценни платове и басми, а на

по-далечните и приятелите чорапи, забрадки, кръпчета
и други дреболии. Деверът носеше бяла копринена
кърпа, опасана през рамо и толкова дълга, че достигаше

31