Page 32 - cirakat

до земята. На сватбата най-много се веселеха кумовете
и старият сват. Те като че ли се състезаваха във веселбата.
Лепеха банкноти под шапките на циганите, които се из­

виваха, напъваха пред тях, като се стараеха със свирнята
си да разгалят напълно душичките им.

Цяла тълпа от хора и деца беше обкържила хорото.
Някои се хващаха да играят, а други стоеха и наблюдава­
ха. Децата се мушкаха между тях, блъскаха ги, играейки
гоненица.

Когато циганите престанаха да свирят, при тях се
промъкна Цанко, прочут хороводец и един от близките
роднини на Петракини. Хората се раздвижиха, глъчката
се усили. Всички знаеха, че когато Цанко поведе танеца,
чудно хоро става, същинско шопско хоро. Пък и циганите
на него по особено свиреха, като че ли той ги въвличаше
в играта си и те се унасяха, забравяха, тънеха до не-
свяст заедно с него. Но същевременно се страхуваха от
Цанко, който не веднъж се беше бил с тях и късал
тъпаните им. А това го правеше само когато беше пиян.
Ето защо, когато той доближи до тях, те втренчиха по­

глед в него, за да преценят пиян ли е, малко ли е пиян,
много ли е пиян.
- Ръченицата! - изръмжа Цанко.

Циганите настръхнаха. Само от първата му дума
разбраха, че Цанко беше много пиян. Но каквото става
да става. Те ще му свирят ръченицата по негово желание,
ще се стараят да му изпълнят желанието, па дано добре
мине.
- Седнете! Всички да седнат! - заповяда им Цанко.
Циганите насядаха и прекръстиха крака като турци.

Мълвата, че Цанко ще води танец бързо стигна до
насядалите зад масите сватбари. Двамата му братовчеди
веднага станаха, напуснаха софрата и се приключиха сред
хората, насъбрали се около циганите и не сваляха поглед
от Цанко, - следеха всяка негова крачка, всяко негово
движение.

Циганите свиреха и се въртеха със скръстените си
крака на тревата, следейки движението на танеца. Цанко
обаче едвам преплиташе краката си, занасяше се пияно
и един път щеше да падне, ако не бяха го задържали
тия до него. Това го разсърди, той се пусна от хорото
и полетя към циганите.

32