Page 33 - cirakat
P. 33

-  Мамката ви циганска!... - изрева като звяр.
                       Същевременно братовчедите му препречиха пътя,

               сграбиха го от двете страни и помъкнаха към къщата
               на домакиня. Цанко се дърпаше, викаше, псуваше и тях,
               и циганите. Като го отведоха, всички отекчително въз­
               дъхнаха, циганите станаха и хорото продължи.

                       През всичкото време Иван стоеше на страна и опрял

               се с гръб на оградата от пармаци, наблюдаваше сватба-
               рите. Той за пръв път присъствуваше на такава голяма
               сватба, толкова богата и с толкова много народ. Пред
               очите му няколко пъти се мярна Донка, която не се
               разделяше от трите другарки, също пременени в саи и
               забрадени със шамии. Те се мушкаха сред тълпата, хваща­

               ха се и играеха хоро, тичешком влизаха в къщата на
               Петракини и пак се връщаха в хорото. Един път му се
               стори, че Донка го забеляза. После няколко пъти кришом
               го погледна. Да, кришом го погледна и климна глава,
               поздрави го. Поздрави ли го или тъй му се стори?...

                        Иван дълго не снемаше поглед от попа, който
                седеше начело на софрата заедно с кумовете и родители­
                те на младоженците и непрекъснато ядеше, не обръщай­

                ки внимание на събеседниците си. Притегляше към себе
                си една след друга паница с агнешкото, късаше с ръце
                крехкото месо и ядеше бързо, съсредоточено, равномер­

                но, без да вдига очи от масата. Накрая, като изяде по-
                -голямо парче, поглади блажено гъстата си, тук-там
                побеляла вече брада, млясна с уста и вдигна чашата,
                пълна с червено вино. Изправи се, изпъна малко назад
                и Иван се учуди, като видя огромното му кокалесто
                тяло и набъбналия му като бъчва корем.


                        Внезапно отгоре, откъм черквата отекнаха звуците
                на камбаната и като вълна се разляха из двора на Петра­

                кини. За миг музиката прекъсна, хорото спря и хората се
                смълчаха. Камбаната биеше бавно, със задръжка, на
                умрял. Всички разбраха, че някой е умрял. Но защо сега,
                насред обед бие камбаната? Ако някой е умрял-предвечер
                ще бие и утре сутринта. Пък и попът е тук, и клисарят
                е тук! Само клисарят биеше камбаната по нареждането на
                попа и никой друг.


                        -  Къде е клисарят?... Кълчо къде е?... - извика попът,
                като разтърси огромното си тяло зад масата.




                                                                                                  33
   28   29   30   31   32   33   34   35   36   37   38