Page 35 - cirakat

гледаха към знамето, което лекия ветрец развяваше и то
трепереше като ветрушка с крилата си.

При камбанарията не намериха никого, само че
въжето, с което се дърпаше камбаната, беше скъсано,
а стълбите, които водеха към върха бяха счупени. Еди­
ният от полицаите се хвана до дирека и започна да се

катери по него, но ботушите му се хлъзгаха и той не
успя ни два метра да се покачи.
- Качвай се! - заповяда на клисаря.
- Не мога, господин... - рече уплашено клисарят.

- Кой може да се покачи и свали това знаме? -
обърна се другият полицай към насъбралите се хора.

Но никой не се обади, защото всички се страхуваха.
Мислеха си кой знае какво има там на върха на камбана­

рията и какво ли се крие под това червено знаме. Пък
и бяха се пременили и никой не искаше да си цапа
новите дрехи.

- Аз мога! - рече чиракът и пристъпи към дирека.
Като получи одобрение от полицаите, той скръсти ръце и
обхвана дирека, запъна с гумените си опинци и започна
да се изкачва като катеричка.
Насъбралите се гледаха с притаен дъх.
- Бързо се изкачи до върха, където беше направен
под от дъски. Върху него веднага забеляза оставени две
пакетчета, някакви позиви - афиши. Чиракът измъкна
едно и започна да го чете.
„Братя!... Селяни, работници, ученици! Царското
правителство продаде държавата ни на германците, на
фашистите, които нападнаха Русия, Съветска Русия,
която ни освободи от вековното турско робство. Нападна­

ха единствената социалистическа държава в света! От
друга страна българските фашисти арестуват, измъчзат
убиват най-добрите ни синове и дъщери!... Докога
ще търпим? На въстание, братя! Взимайте оръжие и
бягайте в гората, там при сръбските братя партизани!
С оръжие да изгоним германците, с оръжие да освободим
страната от фашистите!...“
Смърт на фашизма - свобода на народа!...“
Чиракът стоеше като закован на мястото си. По­
гледна афишчето и започна повторно да го чете.

- Сваляй знамето!... Какво чакаш, хвърли го!... -
крещяха полицаите.

35