Page 34 - cirakat

- Тука съм, дядо попе. Тука съм - писна гласчето на
клисаря, който седеше на пейката от дясната страна на
попа.
; - Ха, тука си. Какво е това, бре?... Кой смее да се
дръзне без моя заповед?!...
Камбаната не преставаше да бие, все тъй продължи­
телно със задръжка, на умряло.
- Тичай бре, магаре! Тичай да видиш!... - изрева
попът и размаха дългите си като страшила ръце.
Момчето се мушна през тълпата от сватбари и
хукна към черквата. Последваха го много младежи, деца и
няколко възрастни хора. Между младежите, които тръг­
наха след клисаря, беше и Любен. Като забеляза Ивана
да стои до пармаците, приближи се до него и го за-
дърпа.
- Хайде да видиме кой бие камбаната. Цяла тревога
направи.
Иван, който също изпитваше голямо любопитство
да види какво се случва, не чака втора покана и двамата
се втурнаха напред.
Като минаха моста и тръгнаха по горната улица,
срещнаха двама полицаи, които бавно се разхождаха,
унесени в някакъв разговор. Изненадаха се, като видяха
хората да тичат след клисаря, който задъхан спря пред
тях.
- Вие, бре, не чуете ли, камбаната бие! - ококори
се клисарят.
- Че какво от това? Нека си бие.
- Ама кой я дрънка?... Кой дърпа въжето?
- За това иди питай звънаря и попа - отвърна един
от полицаите.
- Ма, аз съм звънаря бре, а попът е на сватбата!

Двамата полицаи се спогледаха и като че ли се
разбраха с погледите си, без да продумат нещо, забързаха
към черквата, следвани от клисари и групата сватбари.
Внезапно камбината замлъкна и не се чу повече.

Когато групата сватбари, предвождани от полица­
ите, пристигна до черквата, още от портата видяха черве­

ното знаме, което се развяваше на върха на камбанарията.
Полицаите измъкнаха пистолетите си и предпазливо,
оглеждайки се, тръгнаха напред. Сватбарите и клисарят
вървяха на няколко крачки след тях и с притаен дъх

34