Page 36 - cirakat

Обаче Иван не им обърна внимание. Бавно раз­
върза канапа, с който бяха вързани пакетчетата, измъкна
го и хвърли едното, па другото пакетче. Афишчетата
полетяха като пеперудки, разпръснаха се на вси страни
и започнаха бавно да падат върху тревата на черковния
двор. Сватбарите се разтичаха да ги хващат и събират
по тревата и по овошките.
- Сваляй тази болшевишка кърпа, бре! - ревеха
полицаите.
Иван хвана дръжката на знамето, дръпна я към себе
си и тя се счупи. Разшири го. На червеното платно със
златисто-жълт конец беше извезена петолъчна звезда, а
до нея сърп и чук.
- Хвърли го!... - крещяха отдолу.

Иван огледа още малко златистата петолъчка, а след
туй хвана счупената дръжка, размаха знамето няколко
пъти, а след това го захвърли на страна далече от по­
лицаите.

Сватбарите, разпръснати по черковния двор, четеха
написаното в афишчетата. Дълго време полицаите не
обръщаха внимание натова. Те грабнаха знамето, смачка­
ха го и го понесоха към участъка. Едва тогава по-ви­
сокият случайно видя едно афишче пред краката си, наве­
де се, взе го и го прочете.

- Комунисти!... Шумкари, бандити!... - извика като
обезумял и се разлетя по ливадата да събира афишчета.
Другият полицай го последва.
- Събирайте ги, скотове!... Донесете ги, какво ги че­
тете! - викаха побеснелите полицаи.

Но по-голямата част от сватбарите, събрали по
няколко афичета, бързаха назад към Петракината къща,
за да съобщат за станалото при камбанарията.

Никой не обърна внимание на Иван, когато слезе
отгоре. Той пъхна под ризата си едно листче и забърза
към къщи. Изпитваше огромно желание да разкаже на
Янко за случката, да му покаже листчето. Янко не беше
в къщи. Като не го завари в стаята, Иван погледна в
работилницата, след туй обиколи хармана и кошарите.
Завърна се в стаичката и току-що седна на кревата, Янко
блъсна вратата и влезе. Изненада се, като завари Ивана.

- Ти си тука? Защо не си на сватбата? - запита го.

36