Page 37 - cirakat

- Батко Янко, бях горе при черквата и свалях черве­
но знаме!
- Ти ли?!...
- Аз, защото полицаите не можаха, а останалите се .
уплашиха. Пакетчетата развързах и ги разпръснах по
ливадата, като предварително едното два пъти прочетох.
Хората ги грабнаха и отнесоха на сватбата. Едно за тебе
донесох.
Янко го прегърна, неочаквано и тъй силно притисна
искаше да го задуши. След това
шията му, като че ли
неочаквано го пусна.
- Седи тука и не мърдай от къщи! - рече заповедни­
чески.

Янко измъкна от шкафа още едно пакетче, както
тези, които бяха оставени на камбанарията и бързо излетя
от стаята.

Иван го видя как отмина хармана, прескочи оградата
и изчезна в долината нагоре към Добридол.

6

Старецът се чувствуваше като болно и изнемощяло
добиче, напуснало стадото, приютило се в гъсталака на
дъбравата, очаквайки в предсмъртен стон да угаснат и
последните искри на живота му.

Свил се край огнището, с повит гръбнак и с по­
беляла небръсната брада, Дядодо въздъхна дълбоко.
Разбърка с машата жарта в огнището, сложи едно не-
изгоряло трупче, стана и се заоглежда из малката стаичка.
На масата върху букова дъсчица беше сложено малко,
почерняло от сажди котленце, пълно с мляко, а до него
глинена паница и един комат ръжен хляб. Шкафчето на
масата беше останало полуотворено и от него стърчеше
дръжката на дървена лъжица. Пердето висеше на прозо­
реца, откачило се от единия край, напълно извехтяло
и потъмняло от прах и сажди. На вратата, закачена на

забит пирон, висеше ловджийска пушка, побеляла от
прах, а дясно от нея, в самия ъгъл, малка икона.

Дядото се приближи, извади кибрит от джоба на
палтото си, запали свещта и се прекръсти.

- Ех, боже, боже!... Има ли те, господе!... Защо зачер-
ни живота ми, господе!... - заговори тихо, със скръб,

37