Page 38 - cirakat
P. 38

която напираше от гърдите му и старческите му очи се
                          напълниха със сълзи.

                                  Преди само няколко години всичко беше другояче.
                          Из къщи шеташе младата и хубава снаха, месеше хляб,
                          приготвяше ядене, метеше, переше. Синът му впрягаше
                          воловете и отиваше на оран, за дърва в усоето или пък
                          на друга работа. Иванчо току-що беше проходил. Дядото
                          не се откъсваше от него - носеше го на ръце, на гърба
                          си, правеше му лескови свирки и други играчки. Занася­

                          ше го чак горе на полянката и му береше ягоди и
                          трънинки. Все пак няколко пъти набоде на трън босите
                          си крачета, а един път падна на дръвника и силно одраска
                          едната си бузичка.
                                  Преди няколко дни на сън му дойдоха синът и сна­

                          хата. Отдавна не беше ги сънувал и много се зарадва
                          за това и възвърна спомените си за доброто минало.
                          Ето защо Дядото реши да отиде на гробищата, да посети
                          гробовете им, да запали свещици и да се помоли за души­
                          те им.
                                  Тръгна по пътя, който минаваше над селото, обра­

                          снал от двете страни с тръни и глогини, право натам
                          към горичката, където бяха селските гробища.

                                  Тази година пролетта пристигна рано. От хълмовете
                          и подножието на планината, през полянките и горичките
                          шуртеха надошлите планински поточета. Най-често се
                          чуваше долината, която започваше от Студеното кладен-
                          че и пълзеше в дъното на усоето под вечната сянка на
                          огромни столетни буки. Край трънаците се бяха разцъф­

                           нали първите кокичета, а и минзухарът току-що не беше
                          се показал. Но старецът не забелязваше хубостите на
                          разцъфтяващата се пролет. Стори му се само, като че ли
                          се бяха увеличили пъдпъдъците и славейчета, които
                          чуруликаха и шумеха по изсъхналите и паднали на земята
                           миналогодишни листа и съчки на дърветата.

                                  Малкото хълмче беше обраснало с млада планинска
                          трева и почти цялото обкръжено с венец от борови
                          горички. Оградата от ниски пармаци, с които беше огра­

                          дено гробището на няколко места бяха счупени от до­
                          битъка, който влизаше вътре и пасеше трева. Случваше
                          се децата нарочно да го вкарваха в гробището, защото

                          говедата от там трудно излизаха и те по-свободно си
                          играеха.



                          38
   33   34   35   36   37   38   39   40   41   42   43