Page 61 - cirakat

- Да, приказвахме за учителката - спокойно му
отговори Янко.

8.

Времето бързо минаваше и Иван напълно свикна с
новия начин на живот при семейството на Петкови. Той
беше чирак, когато работеше в работилницата и учеше
занаята, но същевременно и слуга, измикяр в къщата
на чорбаджията. Донасяше вода от чешмата, хранеше
и пасеше добитъка, докарваше брашно от воденицата и
вършеше всички селски работи, защото чорбаджията
имаше голям имот. Обаче много неща се промениха през
това време. Промени се и чиракът. Плесниците на ха­
зайката, които в началото бяха много чести, които го
довеждаха до плач и отчаяние и до мисълта му да из­
бяга и да се завърне при Дядото, престанаха, а про­
дължиха само руганията, псувните и прекорите.

Иван беше пораснал. Не много висок, но кокалест,
с широки плещи, с набити като у ковач ръце и с очи,
които гледаха дръзко. Той говореше тихо, знаеше да се
въздържа, а когато силно се възбуждаше, кръвта бликва­

ше в лицето му и то се зачервеня ваше като разгорещени
въглени. „Я се събери бре, момче. Та нали знаеш, че
ние сме родени цял живот да се въздържаме“. - говореше
му Янко Марикин, особено след случката по време на
вършитбата. Иван никак не забравяше обидата, която
беше нанесена на дядо му и когато се случеше стрина
Неда да му се скара или да нахока, той просто на­

стръхваше, яростен като тигър, готов да я разкъса на
парчета. Янко, който повече от десет години работеше
като чирак при чорбаджията, забелязваше промяната у
по-младия чирак и, страхувайки се да не направи някоя
глупост, говореше му, успокояваше го, съветваше го.

От хората на улицата Иван беше узнал, че Янко
беше сираче, също както и той. Майка му се казвала
Марика, била овчарка в село Извор и родила Янко
като копиле, защото не се знаело кой му е баща. Затуй
го и нарекли Марикин, по името на майка му, която
го оставила при една стара бабичка в Извор, отишла с

някои катунари и повече не се завърнала. Бабичката, с
помощта на съседите, отгледала копелето, а когато

61