Page 57 - cirakat

- Ами ти, дядо, откъде? Как?...
- Петко ме вика, абър ми изпрати по горския. Да

идеш, вика, да му помогнеш да овърше. Аз бре, синко,
едвам това дочаках да ме повикне, да дойда тебе да
видя добре ли си, трябва ли ти нещо? Виждам, пораснал
си, възмъжал си. Знаеш ли от кога не сме се виждали?

- Зная, дядо. От миналата година есента. Ти за мене
не се тревожи, аз всичко си имам, добре ми е тука. Но
за тебе ми е жал, защото сам, самичък остана. Идва ли
ти некой?

- Идва учителката Славка, два пъти - неочаквано
Дядото спря, лицето му получи сериозен и загрижен
изглед. Иван това го забеляза, особено когато Дядото
прехвърли разговора. - Добре ти е, казваш. Зная аз, че
Петко не е лош човек, богат е, ама добра душа има.
Тя булката му е малко неудобна, така да се каже, нервна.
Но ти с нея не се закачай, скланяй се. Пък като завършиш
занаята, лесна работа. Спомняш ли си какво ми каза пред
тръгване? Дядо, викаш, като изуча занаята, майстор като
стана, ще направя голяма работилница в село, та всички
да й се учудват. А ти дядо, викаш, само ще седиш и
ще гледаш, нищо няма да работиш. Спомняш ли си?
Ех, това време да дочакам, па да не ми е жал да умра.

- Спомням си, дядо, как да не си спомням. Аз пак
ти казвам, ще дочакаш ти това време, хубаво ще си по­
живееш, ще се радваш. Но ти спомена учителката, ид­
вала, казваш?

- Да, идва. Един ден така ми постъкми къщичката,
че светна като слънце да я огрея. Всичко почисти моми­

чето, всичко опра, обриса, подреди• • •
Разговора им прекъсна Янко, който се приближи до
тях и сърдечно поздрави с Дядото.
- За тебе имам една поръчка. Но, по-късно - рече
Дядото.

Янко климна одобрително глава. Иван всичко това
го забеляза, но не възрази, не ги запита нищо.

Захванаха се с работа. До обед трябваше да изкарат
този „полог“, а след обед още един. Няколко пъти
Дядото повдигаше сламата, както и чорбаджи Петко,
взимаше в ръка овършеното жито и климаше доволно
с глава, като че ли негово беше. През време на работата
няколко пъти се приближи до Янко и двамата нещо

57