Page 62 - cirakat

Янко пораснал, взел го чорбаджи Петко и, как се говори
между хората, направил от него добър майстор. Това и
Иван го виждаше.
Още от първите дни, прекарани в работилницата,
Иван усети дружелюбието на Янко, който за много неща
му помагаше, учеше го като брат. Когато отсъствуваше
чорбаджията, Янко беше главен в работилницата, дори
стоки продаваше, търгуваше с хората, взимаше пари и
вечер ги даваше на чорбаджията. Той научи Иван да сече
ламарина, да я свива и прави тръбички за лейки, да
прави дръжки за кофите и удря правилно с големия чук,
че да не смаже пръстите на ръката си.
' Живееха заедно в малка стаичка. В началото Иван
се срамуваше и дори по малко се страхуваше от Янко.
Той не смееше да пипне книгите и вестниците, които
Янко само нощем четеше, а през деня ги завираше под
възглавницата или в дървеното сандъче, което винаги
заключваше. И съвсем неочаквано, една вечер, Янко изва­
ди от сандъчето една книга, без корици, смачкана и много
издраскана с червен молив, подаде я на Иван и рече:

- Завършил си четвърто отделение и си порастнал
вече. Стасал си, дето се казва. Ето ти тая книга и чети,
само внимавай да не те видят чорбаджиите, че и двамата
мъки ще си имаме.

- Благодаря, много ти благодаря, батко Янко, - с
нескрита радост изговори Иван, взе книгата, седна зад
масичката и веднага започна да я разглежда.

- Това е „Майка“, роман от Максим Горки, руски
писател. Надявам се, че ще ти хареса. То, наистина,
книгата е смачкана, че кой знае през колко ръце е минала,

скъсани са и кориците и, но всичките и страници са на
брой. Това е важно.

Иван напълно се увличаше в четенето. По договор
с Янко, нощем слагаха одеялото на малкия прозорец, за
да не се вижда отвън светлината на лампичката. Иван

четеше на масичката, а Янко в кревата и случваше се
да заспи с книга или вестник в ръцете. Тогава Иван
внимателно спускаше възглавницата под главата му,
за да не го събуди, взимаше книгата или вестника от
ръцете му и крадешком бързо четеше заглавията или
името на писателя на книгата. А когато ставаше напълно
убеден, че Янко спи, разгръщаше вестника на масичката

62