Page 65 - cirakat

- Какво търсиш бре?!...

Иван, като я видя цялата побеляла от брашното, не
можа да се въздържи и започна да се смее.
- Защо ми се смееш бре, будало! - неочаквано из­

бухна обиденото момиче и полетя право срещу него.
Иван я посрещна спокойнои когато момичето вди­
гна ръце да го удари, той се измъкна, а след туй хвана
ръцете й, намазани с брашно и тесто.

- Пусни ме, идиоте!... Будало ниедна!... - закрещя
разяреното момиче и като освободи едната си ръка, за­
лепи му плесница, като остави част от брашното и те­
стото върху бузата на чирака.
В същия момент в кухнята влезе майката на Донка.

- Какво става тука?... Иване, ти луд ли си бре! • • •
Срам да те е!... Такова нещо от тебе не съм очаквала,
детето ми да биеш!... Ти да дигнеш ръка на детето ми,
нехранимайко!... Навън, навън, да те не гледам с очи­
те!...

Всичко това стана така бързо, така неочаквано, че
Иван не разбра как се намери в двора и се упъти към
работилницата.

- Да се губиш!... Утре да се губиш, там при дядо ти!
Там при дивите в планината!... - застанала на прага на
вратата продължаваше да крещи чорбаджийката.

Като разбра какво се случило, чорбаджи Петко се
намръщи но нищо не каза. Обаче и на ум не му падаше
да изпъди Иван, да го изпъди и върне при Дядото. Та
Иван беше пораснал, укрепнал и чорбаджията с нескрито
възхищение го наблюдаваше как с малки усилия повдига
и занася заднището на колата, как лесно товари пълните
с брашно чували, как пръщат дърветата под ударите на
* секирата му. Такъв чирак му трябваше. Янко беше добър,
но слабичък.

В дрезгавината на пролетното утро небето все още
беше тъмно и сиво, а въздухът студен. Воловете бавно
теглеха колата пълни с печки, корита, кофи, лейки и други
стоки, произведени в работилницата на чорбаджи Петко

и предназначени за продажба на събора. Едно време и
двамата мълчаха, втренчили поглед из прахливото шосе,