Page 56 - cirakat

- Хайде, Круме сега пийни за здраве и берикет,
дето каза.
- Докато работя, аз не пия. А като завършим рабо­

тата, ти приготви не една, а две бутилки. Аз два коня
имам и по две бутилки пия.

- Има, има, Круме. Не две, ами пет ако щеш. Само
работата да свършим.

Претресоха сламата, надигнаха я към стожера и
Крум пак въведе конете. Тръгнаха, първо бавно, а после
все по-бързо и по-бързо. Научени бяха. Вървяха сложно,
равномерно, притиснати един до друг. Крум подвикваше,
замахваше с камшика, но не ги биеше, защото нямаше
нужда - конете, като че ли разбираха господаря си и
изпълняваха всички негови заповеди. Интересно беше
когато въжето се замотаваше до стожера, Крум само
няколко пъти изговаряше „брек, брек“ и конете се обръ­

щаха послушно, той сваляше куката, преместваше я и
вършитбата продължаваше.

- Вървете, другари, вървете, братя, да стъпчем жи­
тото на чорбаджията! - говореше им Крум, но този
намек като че ли беше обикновена негова изрека и хората
не обръщаха внимание на значението на думите му.
- Янко, чуваш ли го, тоя, какво говори? - възрази
Иван.

- Остави го, той е умен човек, а всички го смятат
за малоумен. Но най-важното е, че никой не смее да му
се противопостави. Силен е като бик и има обичай да се
бие, особено когато изпие няколко чашички.
- Снощи в кръчмата пи, но тази сутрин, нито капчи­

ца, следях го цялото време.
- Такъв е той - късо му отвърна Янко.
Двамата хванаха вилите и заблъскаха сламата, която
конете бяха смъкнали и разпръснали извън „полога“.
Тъкмо свършваше второто претришане на сламата,
когато пристигна дядо Стоян. Донка първа го посрещна
и го доведе на хармана.
- Арлия, работа! Добър ви ден! - викна старецът.
- О, дядо, добре дошел! - посрещна го Петко и
сърдечно се поздрави с него.

Иван се затича, прегърна радостно дядо си и го
. Той се изненада, защото не знаеше, че Петко му
целуна
изпратил абър да дойде.

56