Page 60 - cirakat

ше каменни грамади, греди, пармаци, дървета заедно с
корените им и всичко това стоварваше в реката. Тази
долина минаваше почти през самото градче и се случваше
при силни дъждове, да се излее от коритото си, и водите
й да хукнат като бесни хали по улиците и дворовете,
да рушат най-близките до нея къщи. Това и сега се
случи.

- Андако, Андако!... - писнаха жените, захвърлиха
вилите и лопатите и през глави се втурнаха към домовете
си.

На хармана, притаени под стряхата като скълцани
пилци останаха при чорбаджиите само черният Крум,
чираците и дядо Стоян. Свила се в кълбо до дирека
на плевнята, стрина Неда виеше като на гробища. Донка
я беше прегърнала и я молеше да престане, да не плаче.
Мъжете мълчеха и само от време на време чорбаджи
Петко простенеше, изохкваше и притискаше ту корема си,
ту слепоочието.

Не трая ни половин час и дъждът напълно пре­
стана. Черният Крум все пак беше спасил най-голямата
част от житото да не го отнесе пороят, макар че то беше
смесено с пясък и боклук.
- Ще го очистим, изсушим и веячката ще го поотвее
- говореше той утешително.
Стрина Неда престана да плаче и изведнъж, когато
никой не се надяваше, скочи и се устреми към дядо
Стоян.
- Ти си баксуз, дъртако един!... Ти донесе нещасти­

ето, със тебе дойде!... Баксуз, баксуз!... - закрещя като
побесняла жената.

Донка и мъжа й едвам успяха да я задържат, а
после да я въведат в къщи. Из пътя се дърпаше, крещеше,
кълнеше и псуваше дядо Стоян.

- Ех, да е моя, за час ще й избия тези рога - за­
канително каза Крум.

Но, дядо Стоян силно се обиди и въпреки настоява-
нията и молбите на всички да остане, да преспи при тях
- грабна торбичката си и тръгна към портата. Чираците
го изпратиха по пътя, чак до водениците.
На връщане Иван се обърна към Янко:
- За учителката ли приказвахте с Дядото?

60