Page 58 - cirakat

шепнешком си разговаряха. Но това тъй го правеха, че
да не обърнат вниманието на останалите вършани.

Неочаквано при вършаните пристигна Метко бир-
тията, администратор на кметския наместник.

- Помага бог! Арлия работа! - поздрави ги с храпа-
вият си но доста гърлен глас. - А, хубави снопи, тежки
класове, добър берикет, бре, бай Петко, та и за тебе и
за държавата ще има.

- Ще има, за всички ще има, дал бог - отвърна му
домакинът и принудена усмивка се плъзна по лицето му.
- Ела, седни де тука, седни край масата, та ракийца да
те черпя, мезенце да си вземеш.
Биртията обаче като че ли не чу думите му, а вед­

нага се упъти към стряхата, отвори тефтера и започна да
брои снопите. През това време бай Петко се въртеше
около него, мънкаше през зъби някои думи, внимавайки
да го не обиди с нещо. След туй двамата се приближиха
до масата и седнаха. Метко биртията веднага, на една
глътка изпи напълнената чаша с ракия.
- Колко имаш в полога? - запита.
- Четирдесет - излъга бай Петко, защото в полога,
който тъпчеха конете имаше шестдесет снопи.

- Добре, така и аз разбрах. Ти нали си изброил само
твоите четирдесет, а останалите двадесет за мене си оста­

вил, тоез за държавата - каза и пак наведнъж изпи
чашката с ракия.

Петко разбра, че с тоя човек не може да се лъже.
Помисли си: „ще се опитам да уреда тази работа с
кметския наместник, с него нали сме приятели.“

Метко биртията не стоя дълго - пожела им добра
работа, добър берикет, изпи още една чаша, сбогува се
и напусна вършачите.

Съвсем ненадейно над Дойчиндел се показаха
тъмни, бухлати облаци, които сякаш извираха зад баира,
разширяваха се и покриваха все по-голяма и по-голяма
част от небето. Скоро се чу далечен, застрашителен
тътнеж на гръмотевица. Хората затаиха дъх, спряха за
миг работата и отправиха поглед към Дойчиндел.

- Недей, боже!... Недей, господе, моля ти се, божи­

чко!... - завайка се стрина Неда, погледна към небето
и започна да се кръсти.

58