Page 59 - cirakat

Но, облаците скоро покриха цялото небе и се стъмни
насред пладне. Започнаха да проблясват мълнии, съпро­
вождани от силни 'гръмотевици, които разтръсваха
земята. Хората се уплашиха. Спираха работата, гледаха
нагоре, кръстеха се.
Черният Крум се приближи до чорбаджията и нещо
му пошушна.
- Стига, прекъсваме! - заповяда чорбаджията. -

Блъскайте сламата, натам под стряхата!... Круме, изведи
конете! - гласът му потрепваше от възбуда.
Хората разбираха тревогата му. С вили, лопати ме­

тли заблъскаха сламата заедно с житото и плевата към
стряхата на плевнята. Всички бързаха колкотосе можеше,
за да изпреварят бурята. Помагаха и децата.

Отначалото няколко едри капки, предвесници на
злото, заплющяха по сламените шапки, по забрадките
и гърбовете на наведналите се вършачи. Внезапно като

из ръкав сипа силен, пороен дъжд. Още повече се стъмни.
Светкавици и гръмотевици цепеха въздуха и след всеки
гърмеж дъждът ставаше по-силен. Започнаха да падат
и зрънца град, отначалото дребни, а после цели парчета,
безмилостно заудряха по хората. Настана истински ад.
По хармана потекоха поточета и помъкнаха сламата с
житото надолу към портата.

- Хора, това е пропаст!... Пропаст!... Уби ме бог!...
Унищожи ме бог!... - просто ревеше чорбаджи Петко.

Черният Крум домъкна от някъде дъски и трупци и
ги препречи от долната част, за да спречи пороя, който
помъкна сламата и житото. Няколко мъже му помогнаха
и скоро на това място се създаде малко езерце, по което
плуваше неовършената слама.

Борбата със стихията продължаваше. Няколко
мъже газеха в езерцето и кой с вили, кой с голи ръце
грабваше сламата и я мъкнеше към стряхата. Други с
лопати пълнеха чувалите с мокрото жито, смесено с
плявата.

- Бързо, бързо! - гърмеше гласът на черният Крум,
който превзе командуването и издаваше заповеди.

Скоро бурята започна да стихва. Но нещо бучеше
страшно и силно, като че ли издън земята долитаха тъпи
удари и тя се разтръсваше, потрепваше. Този тътнеж
идеше от „Андако“, добридолската долина, която мъкне-

59