Page 64 - cirakat

- Дадено!
- Честна дума?

- Честна дума, бате Янко!...

Янко за пръв път така здраво стисна ръката му,
грабна връхната си дреха и тихо като котка напусна
стаичката и изчезна в тъмнината на нощта.
От тогава Янко започна все по-често да излиза но­

щем и да се завръща много късно, по някой път пред
зори. На Иван донасяше книги и вестници, но малко
разговаряше с него, пък и време нямаше. Иван виждаше,
че той нещо крие, нещо много важно и че върши ня­

каква тайна работа. Една нощ Янко също се завърна
много късно, но не беше сам. С него в стаичката влезе
висок човек на средна възраст, брадясал, с хлътнали
бузи и зачервенени очи. Той разтърси ръката на Иван,

каза студено „здравей младеж“, пъхна под извехтялата
си матроска пакетчето, което му подаде Янко и двамата
пак изчезнаха в нощта.

Лицето на Янко от ден на ден ставаше все по бледо,
под очите му се показаха сини подутини, а бръчките на
челото му се увеличиха. Тези промени забеляза и чор­
баджията.
- Ти да не си болен? - запита го той в работил­

ницата и се загледа в лицето му, по което избиха дребни
червеникави петна.
- Нищо, малка простуда. Минава ми вече.
Но,чорбаджията не му повярва.

- Каква простуда, на мен ли ще приказваш? Иване,
отивай и кажи на Неда чай да му приготви, от лайка,
така кажи. И аспирин му донеси, нека ти даде, там в
чекмеджето е... А ти, - обърна се той към Янко, - отивай
да легнеш и не излизай от стаята. Нима сега намери да
се разболяваш? Та нали *на събор трябва да се иде, пазар
да се кара.

И двамата мълчаливо излязоха от работилницата.
Иван се упъти към кухнята за чай и аспирин, а Янко
отиде в стаичката да легне.
В кухнята Иван завари Донка, дъщерята на чор­

баджиите. Момичето беше вързало престилка, завърнало
ръкави и месеше тесто за сладкиши. Но цялото се беше
изцапало с брашно, дори и по лицето, по косата. Донка
не чу кога Иван отвори вратата и като го забеляза из­

вика сърдито:

64