Page 63 - cirakat
P. 63
и не лягаше, докато докрай не го прочетеше. Той отдавна
беше прочел „Майка“, а на Янко винаги казваше, че „има
още малко“, страхувайки се, че ще изгуби възможността
да чете вестниците и другите книги на Янко.
Но това не трая дълго. Една вечер, веднага след
вечерята, се завърнаха в стаичката си и когато Иван
седна зад масичката и пак отвори „Майка“, Янко се при
ближи до него, взе му книгата и като го гледаше в
очите започна:
- Предполагам, че снощи си завършил „Манифе-
стта на Комунистическата партия“. Книжката е малка, но
привлекателна и затуй ти снощи се задържа чак до един
след полунощ.
Иван го гледаше занемял от учудване.
- Харесваш ми - усмихнато рече Янко и приятелски
сложи ръка на рамото му. - Добре съм преценил, нима
може такова умно момче, какъвто си ти, повече от три
седмици да чете една и съща книга? Ти нали за четири
дни прочете „Майка“? Така ли?
- Така - тихо отговори Иван и наведе глава.
- Дадох ти да прочетеш и някои вестници, и кни
жки, забранени, комунистически...
- Не, не е истина, бате Янко! - не можа да издържи
Иван. - Ти не си ми давал ни вестниците, ни книгите!...
Аз сам ги взимах! Аз ги краднех, кришом от тебе!...
Моля ти се да ми простиш!... Моля ти се...
- Чакай, Иване. Няма за какво да ме молиш да ти
прощавам, нито пък да се оправдаваш. Ти за нищо не си
виновен. Аз нарочно тъй постъпвах, защото имам до
верие у тебе, защото сме приятели, защото съдбата ни е
еднаква. Та нали прочете „Манифестта“ и видя, че Маркс
изтъква „съдбата на всички работници в света е една и
съща“, че те, работниците, са братя помежду си, че заедно
трябва да се борят срещу общия им враг - срещу, ка
питалистите и чорбаджиите. Чрез борба, чрез револю
ция!... Разбираш ли Иване?!...
Янко изведнъж спря, като че ли се уплаши от думите
си, които изговори. Иван го гледаше с полуотворена уста.
Но, слушай момче, - продължи Янко тъй като не
прекъснато гледаше Иван право в очите, - аз сега излизам
и може късно да се завърна. Вратата нека остане от
ключена и нито думичка на хазаите. Договорено?...
63
