Page 67 - cirakat

- От баба Грозданка, която скоро ще запознаеш.
Тя ме е намерила като пеленаче, оставено край извора.
Пазила ме, хранила ме като свое дете и много години
ми е разказвала истини и приказки за Извор.
Улисани в разговора, те не забелязаха че бяха на­
влезли вече в селото.

Къщата на баба Грозданка се намираше близо до
черквата и беше една от по-хубавите къщи в селото,
с голям двор, заграден с пармаци и с желязна порта.
Балконът, който се простираше по цялата предна част на
къщата, беше от дъски и греди, боядисани с тъмнока-
фиява боя, с която бяха боядисани и черчивата на про­

зорците. Входната врата обаче беше нова и особено се
изтъкваше със светлите си жълтеникави букови дъски,
хубаво рендисани и с малко прозорче в горната й част.
Зад къщата се намираше хармана и плевнята.

Пред портата със силен лай ги посрещна голямо
овчарско куче, което се втурна към тях, но като се при­

ближи и чу успокоителните думи на Янко, като го позна,
веднага престана да лае и радостно замаха дългата си
космата опашка. Лаенето на кучето обаче пробуди и ба­

бичката. Тя скоро се показа на вратата и, подпирайки се
с бастунчето си, понагърбила се, тръгна да им отвори.
- Будна съм. Аз ви очаквам - каза тя, приближавай­
ки се. - Янко, сине, сто години не сме се видели...

- Добро утро, майчице!... Добре ли си ми, здрава
ли си ми! - рече Янко пристъпи и я прегърна.

В очите на старата потекоха сълзи. Тя се отпусна
от Янко и започна да бърка по джоба на престилката
си, за да намери кръпче, да изтрие сълзите си.
- А това момченце що е с тебе, приятел ли ти е? -
запита го и се загледа в Иван.

- Чирак е, майчице, чирак, както аз. Двамата заедно
работим при чорбаджията.
- Бог да го пази, добър е Петко. Ръцете му да по­

злати, душата му в рая да занесе. Да не беше той, знае
се какво щеше да стане от тебе. Да го слушате, синко,
каквото каже това да правите.

Влезоха в двора и изпрегнаха воловете. Колата
оставиха веднага до портата, а воловете закараха на харма­
на, вързаха ги и сложиха им сенце.

Като се завърнаха, бабичката вече ги чакаше пред
прага с кондирче в ръце, пълно с ракия.

67