Page 68 - cirakat

-Е,сега седнете, седнете тука на пейката. Да си
‘ пийнете, да се стоплите малко, че това утро на зимско
прилича.
Иван се беше загледал в черквата и не сваляше по­
глед от нея. Току-що изгряващото слънце разстиляше
лъчите си по златистите й кубета, които се пречупваха
и замрежваха зениците на очите. Огромната й врата беше
изпъстрена с множество крилати ангелчета, а между тях
иконата на Света Петка с голяма златна гривна над
главата.
- Хайде пийни! Пийни, па после ще разглеждаш
черквата. Хубава е тя, по-хубава от нея няма в цялата
околия - каза бабичката, като му подаде напълнената
чаша с ракия,
- Зная, че не пиеш, - рече Янко, - но тази ракия
е за лек, само малко пийни. Аз като ти кажа нищо няма
да ти бъде.
Иван взе чашката и пийна малко. Намръщи се, раз­
търси се.
Пред черквата започнаха вече да се събират хора.
Пристигна и попът с дълга, вече побеляла брада, в черна
мантия и голяма калимявка. Той влезе на отворената
врата, а след него първи влязоха трима стари мъже и
няколко жени с черни забрадки.
Внезапно силно и звънко отекнаха звуците на
камбаните, чието ехо се разнесе по долините и хълмо­
вете, по селищата и махалите.

Скоро черковният двор се изпълни от хора. В
тълпите се виждаха жени, които водеха децата си на
молитва в черквата. Отиде и баба Грозданка, а Янко и
Иван останаха известно време и наблюдаваха от балкона.

Изведнъж тълпата се раздвижи, залюля се като
развълнувано от вятъра жито. Чуха се мъжки гласове,
а веднага след това писъци на жени и плач на деца.
Отекнаха няколко изтрели във въздуха.

Пред масата народ се пробиваше човек. С всички
сили се носочи към къщата на баба Грозданка. След
него, в навалицата с пушки, тичаха двама полицаи, които
не можеха да стрелят защото се сблъскваха с прииждащи­

те хора.
- Това е Кондев! - като обезумял извика Янко. -
Отваряй портата, тичай!

68