Page 69 - cirakat

Иван се втурна да отвори портата и същевременно
пак вистрели процепиха въздуха.
- извика Янко и почти вмъкна
- Насам!... Насам! • • •
I Слушай,
бежанеца в стаята. - Иване, затвори вратата • •••
Време за губене нямаме, слизай в ма-
па ти си ранен • * • •
зето!... Иване, като дойдат, насочи ги към задната врата,
към хармана!... Разбра ли, Иване? Към хармана!... - из­
говори Янко.
„Разбра ли Иване“, прозвуча през ушите му и като

че ли го събуди от дълбок сън. Бежанецът се спусна в
мазето, а Янко отвори задната врата и полетя през харма­
на нагоре към „Могилите“. Почти в същия момент поли­
цаите с трясък блъснаха вратата и се озоваха в стаята.
Завъртяха се, заоглеждаха.
- Къде е!?...
Иван посочи към външната врата която стоеше от­
ворена.

Полицаите забелязаха Янко, който вече зазиваше
зад плевнята и с всички сили се втурнаха след него.

От мазето излезе бежанецът, който с дясната си ръка
придържаше лакътя на другата, от която бавно се стича­

ше кръв и правеше тъмночервени петна върху дъските на
пода. Иван го позна. Пред него стоеше човекът на средни
години, брадясал и дрипав с хлътнали бузи и зачервене-
ни очи.

9.

Мина дългото горещо лято, мина тежката полска
работа и дойде есента. Късна и студена есен. Падаха по­

жълтелите листа от дърветата, а дъждът и студеният
вятър изпълваха въздуха с влага. След обед дъждът
се усили, тъмните, натежали облаци, като че ли бяха
паднали по покривите на къщите, а малките улички
на градчето се превърнаха в същински поточета, които
събираха боклука и го занасяха в Драговищица. Всичко
опустя. Хората се бяха притаили по домовете си и рано
угаснаха последните лампи на прозорците. Нито петел
да кукурикне, нито куче да залае.

Пред сутрин дъждът престана, но беше толкова
мокро и мъгливо, че едвам се разсъмваше.

69