Page 70 - cirakat

Иван стана, приближи се до прозореца и, като по­

мъкна пердето, широко го отвори. В лицето го запъхна
влага и студенина. Той стоя известно време, като търкаше
лицето и все още сънливите си очи. Сепнаха го обаче
някакви звуци, някакъв тътнеж, приличащ на земетресе­
ние и тези звуци се смесваха с мъжки гласове, долита­
щи от улицата.

Бучеше Драговищица.

Иван бързо се облече, нахлузи гумените си опинци
и изтича на улицата. Групи от хора, предимно мъже,
бързаха към моста на реката. Иван тръгна след тях и
скоро пристигнаха.

Картината беше ужасна, застрашителна. На място­

то, където беше мостът, се виждаха да стърчат само
върховете на двата дебели стълба, които побеснялата ре­

ка все още не успяваше да изкърти. Тя мъкнеше греди,
дървета, цели буки изкъртени заедно с корените им.
Отвреме-навреме огромните вълни изхвърляха на по-
връх нос па строителен материал от къщи и воденици,
които стихията беше грабнала.

Тълпата от хора, пристигнали на брега край моста,
бързо се увеличаваше и стана същински събор. При­

стигнаха и жени и по-възрастни деца. Те се любуваха
на грамадните вълни и пяната на разярената река. А тя
вилнееше, свирепствуваше, издигаше се заканително,
клокочеше.

- Я помъкни това дете! - чу се от тълпата дрезгав
мъжки глас. - Знаеш ли, че „курбан“ носи?
- Махнете децата по-далеч от брега! - изрева по­

лицейският началник, който току-що пристигна с група
стражари и веднага почна да издава заповеди и да

създава ред. - /\ и вие, жени, какво зяпате, зинали сте
като на мечка!

- Не можеш да им докажеш, брей! .. - пак се обади
дрезгавият мъжки глас. - „Курбан“ носи, разбирате ли,
„курбан“! • • •
Иван знаеше, че когато реката носеше „курбан“, то­

ва значи че търсеше жертва и че докато не я вземе,
няма да се примири, да утихне. Такова вярване беше
разпространено не само сред хората от града, но и из
селата, край които протичаше реката. И случваше се
да отнесе някое дете, па и възрастен човек. Така миналата

70