Page 72 - cirakat
P. 72

Спомни си и за тържеството, което една година
                     организираха по случай „Св. Кирил и Методий“. Като
                     издекламира стихотворението „Моята молитва“ от Ботев,
                     пред насъбралите се родители и селяни в училищния
                     двор изведнаж настана тревога. Селският свещеник,
                     който седеше на пейката в първия ред, скочи като попа­

                     рен, размаха с ръце и започна така да крещи, като че ли
                     „падавица“ го беше хванала. Тогава хората и учителката
                     се опитаха да го успокоят, но не успяха и в общата врява
                     настана същински метеж. Попът като махнит се втурна
                     към черквата, която беше близо до училището, и поведе
                     след себе си една част от хората. От силната му ярост
                     калимявката му падна от главата и я смачка в тревата
                     на училищния двор.
                             Едва по-късно от учителката Иван разбра причина­

                     та, която разяри попа. Това бяха стиховете: „не ти що
                     си в небесата, а ти що си в мене боже, в мен в сърцето
                     и душата!“

                             -  Знаеш ли, че съм плакала, като разбрах от хората,
                     че си заминал на занаят и си напуснал училището? -
                     сепнаха го думите на учителката. Разговорях с Дядото,
                     а преди някой ден и с директора, да видим да ти по­

                     могнем, да продължиш да се учиш. С Петко ще уредим
                     работата, та нали ние учим дъщеря му?... За тебе не е
                     занаят, Иване. За тебе е училище...
                             -  Какво?...

                             -  Не ме гледай така. Не е късно, защото ти можеш
                     за една година два класа да вземеш. Пък аз ще ти по­

                     могна. Всичко на мен ми остави, аз ще уредя работата.
                     Или прогимназия, или занаятчийско училище.

            '«V
                             Стихнаха тътнежите и бученето на реката, врявата
                     на хората, които се блъскаха край тях. Думите на учи­
                     телката го зашеметиха и той нищо не чуваше. Пред очи­
                     те му заплуваха златисти, житни ниви. Тежките им кла­
                     сове се навеждаха до земята, а вятърът отронваше зърната
                     им и ги отнасяше от трапчинка в трапчинка.

                            Сърцето му биеше силно, очите му гореха, а по
                     цялото си тяло усещаше дребни тръпки.
                            Учителката разбра възбудата и смущението му.
                            - Има време да размислиш за това. Учебната годи­

                    на е започнала, но всичко ще наваксам... Аз пък се за-
                             , не те питах как си? Свикна ли с чирашкия живот?
                    несох
                    Изучи ли занаята?...


                    72
   67   68   69   70   71   72   73   74   75   76   77